Много успешни хора не са били такива в началото на своя  жизнен път, а някои дори и в средата на живота си.

Когато Маркони, независимо от Попов, изобретил радиото, разказал на приятелите си:

– Ще се предават думи на големи разстояния по въздуха.

– Ти си луд, – казали приятелите му и го завели на психиатър.

Но след няколко месеца неговото радио спасило живота на много моряци.

Спомнете си за това, когато ви изглежда, че нищо не се получава от това, което правите.

Нека всичко да се развива и усъвършенства. Да се сбъдват и най-съкровените мечти, колкото и налудничави да изглеждат!

Шавуот е един от трите главни празници за поклонение, който е споменат в Библията. В древността десетки хиляди евреи от всички краища на света идвали в Ерусалимския храм, за да отбележат този празник.

Еврейското име Шавуот שבועות, означава „седмици“. На тази дума съответства числото седем, Шева – שבע. Седем седмици отделят Шавуот от Пасхата.

Времето до Шавуот е решаващ период в селскостопанския календар на Израел. На полето започва да зрее пшеницата и се прибира реколтата.

В някогашният Израел получаването на богата реколта било жизнено важно, защото пшеницата е била основна храна за повечето хора. За да благодарят на Бога за изобилната реколта, евреите донасяли в храма, като жертва, първата пшеница.

Понятието „първи плод“ се превежда на иврит с думата бикурим (ביכורים) която се образува от същия корен като превода на понятието „по-големия син“ – Behor (בכור).

За всеки един от нас е дошло време да започне събирането на собствената си духовна жътва. Нашето поле е пълно с узряла златна пшеница, която само чака да бъде събрана. Издигнете се на едно по-високо ниво в духовното си развитие.

Веднъж един старец и един от неговите ученици влезли през портата на един голям град, за да разкажат на хората там за християнската вяра.

Един християнин, жител на този град отишъл при старецът и казал:

– Нужни ли са на някого тук твоите проповеди. Хората тук са с натежали сърца и се противопоставят на словото на истината. Те не искат да се учат. Не си губи времето с тях.

Старецът го погледнал и казал:

– Прав си.

След няколко минути при старецът дошъл друг християнин и казал:

– Не се съмнявай, ти ще бъдеш добре посрещнат в този град. Хората те чакат и се надяват да чуят скъпоценните думи на Евангелското учение, идващо от устата ти. Те жадуват за знания и са готови да служат. Техните умове и сърца са отворени за теб.

Старецът му отговорил съвсем спокойно:

– Прав си.

Ученикът не издържал и попитал старецът:

– Обясни ми, защо и на двамата каза едни и същи думи? Та те казаха съвсем различни неща?!

– Прав си, – казал старецът. – Вероятно си забелязал, че и двамата казаха истината, съответстваща на тяхното разбиране за света. Първият вижда във всичко само лошото, а втория търси доброто. Двамата възприема света такъв, какъвто очакват да го видят. Всеки от тях изхожда от своя опит за разбиране на света. Нито един от тях не излъга. Те и двамата казаха истината, само че не цялата.

Когато Иван Айвазовски празнувал своята 50 годишнина, поканил на обяд много почетни хора, а също и много художници.

Когато обядът отивал към своя край, Айвазовски станал и произнесъл малка реч:

– Господа, моля да извините моя готвач, че не е приготвил десерт. Моля да приемете храна , приготвена лично от мен.

При тези думи слугите започнали да поднасят на гостите подноси с малки пейзажи нарисувани от домакина.

Един ден Мимето попита майка си:

– От къде са се появили хората?

Майка ѝ отговорила:

– Преди много години Бог създал Адам и Ева. А от тях произлязло човечеството.

Със същия въпрос Мимето отиде при баща си.

– Преди много години, – започна обяснението си баща ѝ, – на планетата живеели маймуни, които след това еволюирали и станали хора.

Мимето нацяло се обърка. Отиде при майка си и попита:

– Мамо, как е възможно това? Ти ми каза , че Бог е създал хората, а татко каза, че те са произлезли от маймуните!

– Мила, това е много просто, – усмихна се майка ѝ, – аз ти разказах за моето семейство, а баща ти за неговото.