Исторически е запазена традицията на дърворезба върху чемшир. Този вид изкуство е било прехвърлено от Средновековието в наше време. Днес съществуват единици майстори в това дело. Важното е, че това умение продължава да съществува и се предава от поколение на поколение.

Размерът на молитвениците е не по-голям от гръцки орех. Собствениците им, като правило, са най-богатите хора в Северна Европа.

Това бил своеобразен символ не толкова на вяра, но и на състоятелност.

Такива молитвеници се носели на пояса или вместо молитвената броеница.

Вътре в тях имало известни религиозни сцени.

Такива молитвеници могат да бъдат намерени като единични екземпляри на изложби, в музеи или частни колекции.

В помещението на фонда влезе бабичка, прилично и спретнато облечена. Само очите ѝ бяха разплакани.

Пазачът първоначално не искаше да я пусне.

– Тук обещаха да ми дадат приют, – настояваше бабата.

– Тук можете да получите само лекарства и сапун, – отговаряше ѝ пазача.

Бабичката упорстваше.

Ситуацията се разреши, когато този разговор дочу доктор Лекова.

– Да, аз я познавам, тя е дошла на правилното място.

Пазачът повдигна рамене. Неговата работа се състоеше само в това да филтрира хората, грешки не се изключваха в тази дейност.

А доктор Лекова вече звънеше на телефона:

– Нужно ми е да настаня възрастна жена …… Изписали са я от болницата ….

– Изгониха ме като котка, – възмутено възклицаваше бабата и поглежда към пазача и докторката, сякаш и двамата бяха лично виновни за нейното нещастие.

Но доктор Лекова изобщо не реагира, с такива проблеми се сблъсква всеки ден. Тя спокойно продължи телефонни разговор.

– Нейният адвокат е сигурен, че докато е била в болницата са ѝ отнели апартамента. Нека да я настаним…..

Последва адрес и телефон на заведението.

Но бабата остана недоволна:

– Не, там няма да отида. Не искам!

Доктор Лекова трябваше да прибегне до хитрост:

– Мила, не става въпрос за вас, вие не сте единствената с такъв проблем при нас ….

И бабата вярва. Какво друго ѝ остава?

Много хора прекарват времето си във виртуалния свят, но до момента не е поставен нито един специфичен рекорд записан в Книгата на рекордите на Гинес.

Дерек Уестерман решил да бъде първия.

На сайта на Книгата  на рекордите на Гинес на 7 април 2016 г. се появило следното съобщение:

„Най-дългият маратон на видео игри във виртуалното пространство е продължил 25 часа и 2 минути. Рекордът е поставен от Дерек Уестерман“.

Той бил с каска HTC Vive. Неговият организъм при толкова дълго пребиваване в изкуственото пространство реагирало. След маратона на Дерек му се гадело.

Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.

Добиването на увереност е по силите на всеки, тя помага дори планини да преместим.

За да преследваме уверено желанието си ни са необходими три неща:

ясен конкретен план,

упорит постоянен труд,

невероятно желание.

Трудно е да се отдели от тези три условия най-важното, те работят заедно.

Така постъпват всички, хора, които се стремят да постигнат желанията си.

Първо си поставят основна цел, която след това се разделя на малки стъпки и постепенно се преодоляват възникналите трудности.