Канадецът Джордан Коут вежливо помолил  мечка с мечета да напусне двора му. Животните оценили маниера му и мирно си отишли.

– Бих желал, да си тръгнете,  – казал мъжът на хищниците.

Те само погледнали смелчака. Когато той повторил молбата си, животните спокойно се обърнали и забързали към оградата.

– Навярно ви е харесал моя двор. Довиждане! – извикал канадецът след четириногите гости.

Инцидентът е станал на остров Ванкувър в Западна Канада. Канадецът е заснел животните, а видеото е пуснал в Facebook, с коментар: „Ето така канадците реагират на дивата природа“.

По такъв начин Джордан намекнал за преобладаващия стереотип в САЩ, че всички канадци са невероятно учтиви.

Гъсеницата на северноамериканската пеперуда Amorpha juglandis е известна с необичайните си способности за защита от птици, които винаги са готови да ги изядат. Те издават резки свистения, които изгонват хищниците.

До сега етимолозите смятали, че птиците се тревожат от самия рязък и внезапен звук.

Етимологът от Университета във Вашингтон Джесика Линдзи открила, че хитростта, с която гъсениците се отбраняват, е много по-тънка.

Всъщност една гъсеница, уловена от птица, е в състояние да свие тялото си като мех от акордеон и да освободи сгъстен въздух през малки дупки отстрани.

Това помага на насекомо с размер няколко сантиметра, да издава звук с впечатляваща сила. На разстояние пет сантиметра неговата сила достига  80 децибела, подобно на мощна прахосмукачка или мотоциклет (със шумозаглушител).

Не е изненадващо, че при такъв звук, птицата изпуска плячката си и бяга.

Паяците са отлични ловци, те си добиват храна благодарение на ефекта на изненадата. Крият се на незабележимо място, изчакват момента и атакуват плячката си. Но някои паяци са измислили  много по-интересна стратегия.

Съществуват няколко вида паяка, които отразяват ултравиолетовите лъчи, те правят цветята по-привлекателни за пчелите. Тази необичайна стратегия използват паяците – раци, които примамват плячката си, вместо да чакат тя да попадне в мрежата им.

Болшинството от изследваните от този вид паяци в Австралия, Европа и Малайзия правели това на корените и листата, а други на ярките цветове на растенията.

Паяците, които ловуват като използват цветовете на растенията, отразяват повече ултравиолетовите лъчи, отколкото другите видове.

Поради това, пчелите и другите насекоми кацат точно на цветята, на които ги чакат паяците.

Единственият недостатък на тази стратегия е, че паяците по този начин привличат не само жертвите си, но и хищници, които са готови да ядат паяците.

В една ферма в град Иден Вали в щата Минесота се отглеждали норки. В бъдеще тези мили пухкави животни ги очаквала тъжна съдба. Те се изпращали в кожарската фабрика.

Неизвестни борци за правата на животните решили „да ги спасят“ от подобна участ. Няколко човека проникнали във фермата, съборили оградите и пуснали норките на свобода.

От фермата избягали от 35 000 до 45 000 норки. Но животът им не се запазил. Започвайки издирване собствениците заедно с полицаи намерили много умрели животни.

Експертите обясняват, че акцията от самото начало е била обречена на провал, защото животните никога не са живели на свобода, нямали навици необходими да живеят в дивата природа.

В дадения случай норките не могли да загинат от глад или атака от хищници. Повечето от тях не понесли горещината. А тези от тях, които успели да се сдобият с храна, причинили щети на близките ферми. Там били убити много пилета.

– Нима защитниците на животни не съжаляват пилетата, – коментирал ситуацията шефа на полицията. – Тези, които наистина протестират против развъждането на животни с търговска цел, трябва да насочат енергията си за изменение на законодателството, допускащо подобен бизнес.

Ако погледнете на снимката с дървото, направена в резерват в Африка, то след известно време ще видите как на клоните виси трупа на антилопа.

Инго Герлах, фотограф на дивата природа, чакал цели пет часа, за да направи тази снимка, уверен че на нея присъства и леопард.

И наистина, ако се вгледате внимателно, ще установите, че тъмната ивица на ствола на дървото, е хищник, който пълзи за своята плячка.

64-годишният Инго добавил, че не е сигурен дали леопарда е качил антилопа на дърво, или това е направил някой друг хищник.

Но той се оказал много „срамежлив“ и дълго не се решавал да се качи на дървото, усещайки че на близо има човек.