Хищниците от семейство котки са способни да имитират гласовете на своите жертви с цел да ги подмамят.

Първото наблюдение на такъв лов са направили бразилските биолози през 2005 г.

Те видели дълго опашата котка, която издавала звуци подобни на плач на малкото на маймуните тамарини.

Възрастните тамарини се опитали да разберат от къде идва звука, но когато забелязали хищника, успели да се скрият.

Според коренните жители на Амазонка, подобна стратегия при лов прилагат ягуарите, пумите и други диви котки.

Австралиецът Мет Уолър се занимава с организирането на подводни екскурзии за любители, които искат да видят акули.

Традиционно за примамка на хищниците, той използвал риба.

Но много скоро открива, че акулите се привличат от музиката на рок групата AC/DC.

Предполага се, че акулите реагират на вибрациите на баса, тъй като не разполагат с уши.

Сега компанията Уолър е единствения туроператор в света, който използва музика за примамка. Вероятно конкурентите ѝ скоро ще последват примера ѝ.

Инцидентът е станал в район, където има голям брой хищници.

Свещеникът е довел учениците си, за да им демонстрира едно от чудесата, описано в Библията – ходенето на Исус по водата.

Той влязъл във водата, изминал 30 метра и в момента, когато се готвел да се върне на сушата, го нападнали три крокодила.

– Все още не можем да разберем, как можа това да се случи. Той се моли цяла седмица, а крокодилите го убиха за няколко минути? – коментирали са учениците, станали свидетели на инцидента.

Когато сътрудниците на аварийните служби дошли, свещеникът вече бил мъртъв.

Фразата „търси си белята“ означава да се натъкнеш на неприятности или да предприемеш нещо, което е обречено на провал.

Тук под беда се разбира заострен кол, с който се ходи на лов за мечки.

Ако хищникът се натъкне на коля, той става плячка на умелия ловец.

В едно село около църквата се появили вълци. В продължение на няколко седмици свещеникът, който ръководил църквата се усамотявал извън храма и се молел.

Нападенията на хищниците спрели.

Радостта на селяните нямала край. Те попитали свещеника:

– Сподели с нас какво правеше през тези седмици, та вълците се махнаха. Искаме в бъдеще ако се случи пак такова нещо да знаем какво да правим.

Свещеникът отговорил:

– Никаква тайна няма. Докато се молех, около мен се събираха вълците. Те ближеха носа ми и ме душеха. Не ме нарахиха, защото вършех това, което трябваше.