Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

Един мъдрец минавал през едно село. Хората го познавали и започнали да го обиждат и ругаят. Той застанал, изслушал ги внимателно и накрая казал:
– Благодаря ви, че ме посрещнахте, но сега много бързам. Още днес трябва да отида до съседното село. Простете ми, че днес не мога да ви отделя достатъчно внимание, но на връщане ще побеседвам с вас. А сега ме извинете.
Селяните не могли да повярват на ушите си. Някой от тях извикал:
– Да не си оглушал? Ние те оскърбявахме и ругаехме, а ти не реагираш!
Мъдрецът казал:
– Вие искате да чуете този отговор за оскърбленията, с който сте привикнали, но няма да го получите. Закъсняхте. Трябваше да ме срещнете преди десет години, когато бих ви отговорил така, че да останете доволни. През тези десет години, аз се научих да не се поддавам на провокации. Вашите оскърбления са добри, но те не могат да ме засегнат. Хвърлете горящ факел към вода и той ще гори до тогава, докато не докосне водата. Вашите оскърбления са огън, но аз станах река за тях и те не могат да ме обгорят.

Когато наблюдаваш красиви животни, твърдят, че се стимулира центъра на удоволствието в мозъка, както когато ядеш нещо, което обичаш или се занимаваш с неща, които са ти приятни. Тогава защо е необходимо да купуваш незаконни наркотици, скъпи цигари и алкохол? Запознай се с едно невероятно мило животинче.Невероятно животно, което трудно можеш да видиш.

Червените панди имат много малко общо с техните братовчеди – монохромните огромни панди.
С пухкава опашка опръстенени като на миеща мечка, остри уши, червеникаво-кафяв цвят и къси крака, тези дървесни животни  много трудно се поддават на класификация.
От тях в природата има много малко. Те са много срамежливи, така че е голям успех, ако успееш да ги срещнеш.
За да ги видите, най-добре е да посетите един от научно-изследователските центрове за панди в Китай.

Защото в много молитви, без да подозирате, искате далеч повече, отколкото ви се струва. Това става обикновено ако не сте помислили предварително.

Добре, помолили сте се. Помислихте ли за какво точно се молите? Една молитва ли е това? Не, това са две молитви — едната, произнесена гласно, а другата — непроизнесена. Но и двете стигнаха до ушите на този, който ги чува и изречени, и неизречени. Какви са тези изречени и неизречени молитви? Нали изразявате едно желание в молитвите си.

Помислете върху това. Когато молите за успеха на своите дела и постъпки, бъдете внимателни, защото без да искате, може да навлечете беда на съседа си. Не вярвате ли? Ако се молите за дъжд, който е нужен за вашите ниви, вие същевремено се молите беда да сполети съседа ви, чиито ниви не се нуждаят от влага и дъждът може само да ги повреди.

Когато сте във война или участвате в конфликт, вие се молите за победа и утвърждаване на вашата истина, но помисли ли сте какво носи на другите, които са срещу вас? Смърт, вдовици и сирачета, разрушени домове, депресия, мъка ……

За това, когато се молите внимавайте какво точно искате. Все пак не живеете сами на тази земя.

Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.