Татко се прибра от работа и започна да обсъжда нещо на висок глас с майка ми. Радителите ми започнаваха да крещят. Застана до тях, но те не ме виждаха.
Думите бяха ясни за мен, но ставаха все по-силни, сякаш набъбваха и не можеха да проникнат в ухото ми. Те се блъскаха едни в други, разделяха се на срички, след това на букви. Буквите се смесваха и обикаляха около главата ми като стегнат, тежък шлем.
Ушите ме заболяха, разплаках се и избягах в стаята си. Но буквите като злобни пчели летяха след мен и ме жилиха. Аз се мятах и търсех къде да се скрия, за да не ме намерят.
В килера беше тъмно. Аз се скрих зад мамините рокли в гардероба и си затиснах ушите…
Какво, прилича на вашето дете ли? В такъв случай, помислете си добре. Върху вас лежи най-голямата отговорност за неговото възпитание и развитие. Във вашето дете Бог е заложил голям потенциал. Нима ще го похабите?

В началото на 20 век в Тибет се взимали около 2000 вида държавни данъци.
В тях влизли данък за сватба, раждане на дете, правото да се пее, да се танцува, да се бие камбана или барабани, ………
През 1926 г. в Тибет започнали да събират армия.
В случая им трябвали много пари, но всички възможни причини за събиране на пари чрез данъци, били вече измислени.
Тогава Далай Лама въвел данък за ушите. Ами ако някой нямал едно ухо или и двете му були откъснати?
А ние се оплакваме, че плащаме „големи“ данъци!? Ей, я по-тихо, нали още не сме почнали да плащаме за въздуха, който дишаме. И той е един въздух, просто не ми се говори за това…..

Японците като отговор на предизвикателствата на селекционерите от Киевския институт по молекулярна биология решили да кръстосат тиква и диня.
Така получили голяма реколта от кавбуз, от украински „кавун“ – диня и „гарбуз“ – тиква.
Той не е така сладък като динята, но затова пък съдържа много полезни вещества и витамини.
Кавбуза може да помогне на тези, които трябва бързо да възстановят силите си.
В суров вид кавбузът едва ли ще достави толкова емоции, колкото динята, но храна приготвена от него, казват, че се поглъща с лек трясък зад ушите.

 – Е, – обобщи умът, – ние се влюбихме. Това е прекрасно, но на кого да благодаря за това?
– На нас, разбира се, – казаха очите, – ние първи я видяхме!
– Ха, – казаха ушите, – според вас ако беше сляп, нямаще да се влюби? Не, чрез нас той чу нежния ѝ глас!
– Глупаци, всичко е във феромоните или както там ги наричат! – засмял се носът. – Съвремената химия е доказала, че именно чрез обонянието ….
– Да, но ния първи я докоснахме! – прекъснаха го ръцете.
– Ако ни нямаше нас, той нямаше да може да отиде до нея, – важно заключиха краката.
– А ти какво правеше през цялото време? – обърнал се умът към сърцето.
То почервеня:
– И аз …. няма значение…. толкова много се смутих …
Умът само леко се усмихна…

Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?