Очите на Лидия бяха приковани в колата пред нея.

Тя трябваше да смени лентата, за да излезе на магистралата, но всеки път, когато се опитваше да изпревари превозното средство, шофьорът пред нея ускоряваше.

Най-накрая успя.

Самодоволна тя погледна в огледалото за обратно виждане и усмивката ѝ изстина.

– О, не. Пропуснах да се отбия, – изпъшка Лидия. – Бях толкова съсредоточена в задминаването, а сега?

По същия начин, в нашата ревност за Бог, можем да правим добри неща: посещение на църква, изучаване на Библията, благотворителна дейност и дори да накараме други да се присъединят към нас.

Но можем да станем толкова фокусирани върху тях, че да ни липсва Този, за когото ги правим именно Исус.

Марин се усмихна подигравателно и попита:

– Ако спасението е безплатно, тогава защо трябва да давате пари в църквата?

Баща му се замисли и даде следния отговор на сина си:

– Водата е безплатна, но за помпите и тръбите, чрез които тя достига до теб, се изисква поддръжка, а за това са нужни пари. Когато подкрепяме църквата с нашите финанси, ние подкрепяме Божието дело.

Усмивката на Марин се стопи и той се замисли, а баща му продължи:

– Исус даде всичко за нас. Времето Си, за да покаже състрадание към множествата. Даде Своето изцеляващо докосване на хора, които имаха физически недъзи.

Марин само въздъхна.

Баща му стана още по-напорист:

– Той даде ръцете и краката Си, за да бъдат приковани на кръста. Главата Си, за да носи венец от тръни. Ребрата Му бяха прободен с копие. Позволи да бъде бит от бич. Той даде живота Си и умря вместо нас. Даде всичко! Когато се доверим на Него, получаваме всичко.

Марин наведе глава.

Баща му не спираше:

– Когато поставим Бог на първо място, Той ще благослови нашите семейства, църкви, бракове и финанси. Ще ни благослови във всичко, което правим.

Марин се просълзи. Думите на баща му докоснаха дълбоко сърцето му.

Той не беше вече същия.

Правите ли нещо, за да поддържате помпите и тръбите на Евангелието в добро работно състояние?

Поставете Бог на първо място в живота си!

Петър Игнатов отседна в хотел близо до летището.

Когато влезе в стаята си, той си каза:

– Тук мирише доста неприятно, но понякога пътниците трябва се се справят с дискомфорта.

И той не се обади на рецепцията.

На сутринта, когато се събуди, Петър забеляза:

– Тази смрад се е усилила.

Той съобщи за проблема на рецепцията едва, когато напускаше хотела.

Няколко дни по-късно камериерка, която чистеше стаята, откри източника на миризмата. Под леглото имаше труп.

Понякога неудобството в живота не е повод за безпокойство. Но неприятните миризми може да са знак за по-голям проблем, който не трябва да се пренебрегва.

Всяка неприятна миризма има източник.

След като открием източника, ще бъдем по-добре подготвени да се справим с него.

Ако забележим, че вонята е в собствените ни сърца, не трябва да се движим в живота, преструвайки се, че няма проблем.

Празничните миризми на канела, горещ шоколад и торта не могат да скрият миризмата. Широката усмивка няма да го прикрие.

Ясно е, че нещо не е наред.

Докато не направим инвентаризация на проблема, той ще се влошава още повече.

Ако действията ви причиняват неприятна миризма, разгледайте по-добре проблема и се справете с него, преди да се е станало късно.

Наско се бе замислил. Внезапно се стресна и каза на висок глас:

– Добротата изгражда характера, а омразата го разрушава.

– Трудно е всякога да се проявява доброта, – отбеляза Стойко. – особено, когато сме обезсърчени, уморени или уплашени, едва ли ще можем да намерим сили да изречем една мила дума.

– Ние правим избора, – намеси се Динко. – За това трябва да се отнасяме към другите с доброта и уважение, независимо от нашите обстоятелства и емоциите ни.

– В днешното забързано време лесно и бързо се разочароваме, – намекна Стойко.

Динко се усмихна:

– Ние сме несъвършени човешки същества, борещи се да управляваме живота си възможно най-добре, но често не успяваме.

– Когато сме разсеяни или разочаровани, може да пропуснем да споделим добра дума или добро дело. Това недоглеждане наранява другите, но най-вече наранява нас самите, – забеляза Наско.

Динко добави:

– Днес нека забавим темпото и да бъдем нащрек за хора, които се нуждаят от усмивката ни, милите ни думи или ръката ни за помощ. Нека направим добротата център на отношенията си с другите. Те ще бъдат благословени, а и ние също.

– Запомнете следното: милите думи не струват нищо, но когато са изречени в точното време, могат да бъдат безценни, – изказа на един дъх дядо Матьо.

Петко реши да си направи пуканки в микровълновата печка, но не уцели момента на изключване. И вместо вкусни пуканки се получи изгоряла каша.

Цялата къща замириса ужасно.

– Е, няма страшно, – каза си Петко, – ще пръсна малко освежител.

Резултатът бе пълна гадост. Къщата миришеше на изгорели пуканки и цветя. Петко не се отърва от лошата миризма.

Освежителят не я прикри, а я увеличи.

На Петко му бе необходим не освежител, а елиминатор, който абсорбира миризмата и напълно я премахва.

Много често се опитваме в живота си да използваме освежител, за да маскираме разочарование, нараняване, страх и гняв, но вместо да премахнем тези емоции, ние се опитваме да ги прикрием.

Усмихваме се, но усмивката ни е фалшива. Можем отвън да изглеждаме добре, но в нас царува пълна бъркотия.

Така не можем да продължим дълго.

За да елиминираме неприятните емоции в живота си, трябва да позволим на Бог да абсорбира онези неща, за които се тревожим, онези чувства, които ни държат съкрушени, наранени или ядосани.