Отровните паяци напълнили улиците на град Манингрида. Там живеят около две хиляди човека.
Учените не могат да обяснят причината за появата им. Някои предполагат, че причина за миграцията на тарантулите е промяна на условията там, където преди са живели. Други смятат, че паяците са привлечени от обилната храна в града.
Австралийско издание The Land посочва, че повечето от тези големи паяци са се заселили в необитаемите места край реката.
Ухапването от тарантула може да е смъртоносно за някои животни, но те не застрашават човешкия живот. Ухапването от тарантула е подобно на ухапването на стършел и предизвиква оток. Може да причини и повръщане.
През септември 2014 г. бе съобщено, че в изоставена къща в Ирландското Карлоу са били открити над 100 отровни създания. Сградата е била обитавана от паяци от вида черната вдовица, тарантули и скорпиони.

Мислили ли сте някога, как да сложите врата и в същото време да спестите полезна площ, която се отнема, когато затваряте и отваряте вратата?

Днес това е възможно с технологията „плъзгащите се дворни порти“.

Какви са основните предимства на плъзгащите се врати?

На първо място, тези порти не заемат много място, тъй като те са като лист и не се разтварят.

Второ, те не се нуждаят от масивна основа.

Трето, портите работят добре в различни условия, независимо дали има сняг, кал или всичко е замръзнало.

И най-накрая, практически се елиминира рискът портата да се изкриви. Бърз монтаж, достъпна цена, удобство при експлоатацията, навярно това е добре дошло за всеки грижовен стопанин.

Американският химик Ерик Блок е успял да получи от лука в лабораторни условия летливо вещество, което предизвиква сълзите. Оказало, че това вещество е доста неустойчиво и то може да се отдели само, когато е замръзнало.
Веществото нарекли „лактриматор“, от латински lacrima – сълза.
Механизмът на въздействие на веществото върху окото на човека се заключава в това, че когато то попадне в течност, в случая течността на окото, то образува сярна киселина, която дразни очите.
За да не дразни окото, веществото предварително трябва да се разтвори в течност. Например, ако замаразите лука преди очистването му или сложите във вода лука и ножа, с който ще режете, няма нищо да подразни очите ви.
Ето ви и още един необичаен способ. Когато чистите или режете лук, дъвчете дъвка или бучка захар, резултатът е същия. Защо работи този начин и как спира лютенето, до сега никой не е могъл да обясни.

Въпреки че образуват огромни рояци видовете скакалци се срещат в две форми. Те живеят по сами или заедно със такива като него.
В определен момент, при наличието на благоприятни външни условия, популацията на скакалците разко нараства, а след това мигрира на големи разстояния, носени от вятъра.
Лавинообразния растеж се дължи на факта, че вероярностния преход на всеки индивид в рояка е толкова по-голям, колкото повече скакалецът има зрителни, тактилни и химични контакти с другите индивиди.
Преходът се придружава с изменение на окраската, пропорциите на тялото и особено разко нараства двигателната активност.
Експерименти са доказали, че стимул за подбуждане на тези превръщания се предизвиква от интензивното отделяне на серотонин в невроните на насекомото.
В бъдеще е възможно да се създадат лекарства за контрол на числеността на скакалците, базирани на блокирането на синтеза на серотонин.

Хлебарките се ориентират в пълна тъмнина благодарение не само на обонянието и осезанието. Учените са открили в насекомите свръхчувствителни рецептори, които позволяват да се улови и най-малката светлина.
За проверка на зрителната острота, учените са създали специлна система интерпретираща виртуална реалност.
Пуснали хлебарки в тракбол, заобиколен от движещи се декорации. При такива условия те не могат да се ориентират с помощта на устата или антените.
След това учените започнали да въртят черно-бели ивици около хлебарките, включвайки светлина със различна интензивност, преминавайки от ярка осветеност в безлунна нощ и обратно.
Насекомите са реагирали на въртенето на декорациите даже при светлина 0,005 лукса, когато фоторецепторите в фасетачните очи са улавяли само един фотон за десет секунди.
Според изследователите, за да се справят с такава сложна визуална информация, хлебарки използват неизвестни за сега в науката невронни механизми, разположени в участъка, намиращ се в основата на мозъка, отговарящ за координацията на движението.
Учените се надяват, че разбирането на тези механизми ще помогне за разработването на нови уреди за нощно виждане.