В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.

На всички им е известен израза „сграда на пясъка“ Той се използва, когато иска да се подчертае, че усилията на някого са били напразни.
Но понякога е необходимо да се построи сграда на пясък, когато трябва да се окаже помощ, за да се предотврати корабокрушение.
През 1761 г. кораб с товар от памук по време на буря бил изхвърлен около Лизо на брега. Балите от памук били погълнати от пясъка.
„Сместта“ от пясък и памук се оказала толкова здрава, че построеният маяк на такава „памучно-пясъчна основа“ стои вече 190 години.

Журналисти на Би Би Си са провели разследване, за да разберат условията, в които работят служители, които са ангажирани за сглобяване на iPhone в един от китайските фабрики.
Един от репортерите почнал работа във фабриката, където е трябвало да работи цели 18 дена без почивка. Ръководството редовно му отказвало такава. Другите служители работели редовно по 12 или повече часа, за да се гарантира, че компанията навреме ще изпрати поръчаните партиди.
Журналистът успял да направи видео, на което може да се видят как персонала спи по време на работа.
В този експеримент журналист решил да разберете какви са условията на работа на слобяващите джаджи на Apple, който, както знаете, обикновено заявяват големи партиди смартфони. Фактът, че преди няколко години в завода Foxconn имаше вълна от самоубийства, а персоналът се оплаквал от много трудни условия на труд, твърде дълги работни смени и ниски заплати.
Лидерите бяха обещали да положат всички усилия за нормализиране на условията на труд, но както можете да видите, ситуацията не се е променила много, щом работниците заспиват точно около конвейера.

В кафене «Seven Mile Beach Kiosk» в австралийския град Джероя, Нов Южен Уелс не само гощават посетителите с хубаво кафе, но и преподават урок по вежливост.
За да подчертаят, че добротата и вежливостта са важни,  собствениците на кафенето дават различни цени за консумираното кафе. Цената зависи от това, как ще го поръчате.
За да не се смущават посетителите, собствениците са поставили дъска, с подробно описание на цените.
Например, ако кажете само: „Кафе“ цената е 5 долара. За фразата: „Едно кафе, моля“ цената се снижава на 4,50 долара. А ако кажете: „Добро утро, моля ви, дайте ми едно кафе“, ще ви вземат само 4 долара.
Новото правило действа от два месеца и за сега твърдят, че всичко върви добре.
Собствениците на кафенето Кев Чилвер и жена му Кайли Пикет твърдят, че са искали да напомнят на хората за важността на добрия маниер.
Намаляване на цената на кафето за любезност са решили да направят, след като един от служителите им видял подобна обява в един магазин.
Откакто е поставен новия ценоразпис на кафето, посетителите често правят доста усилия, за да получат хубава отстъпка.
– Вежливостта се среща все по-рядко и ние се опитваме да я върнем, – казва Чилвер. – Ние работим в сферата на услугите и заслужаваме уважение, както и останалите хора. „Моля“ и „Благодаря“ отваря пред вас всички врати.

Група немски биолози са установили, че най-малко един вид от водораслите може да се адаптира към повишаване на температурата на океанската вода. Освен това, тези водорасли могат да растат бързо, и служат за храна на голям брой риби и други морски животни.
По принцип, учените смятат, че към измененията на температурата могат да се адаптират не много видове. Планетата се затопля много по-бързо, отколкото се случват необходимите изменения. За това учените полагат големи усилия, за да разберат кой видове могат да оцелеят.
Водорасли Emiliania huxleyi били избрани за изследване, защото имат забележителен репродуктивен потенциал. За годината, могат да бъдат заменени с до 500 поколения.
В началото на експеримента водорасли били поставени в съдове с вода при обикновени условия. С течение на времето, някои се слагали в топла вода или такава с висока киселинност. Оцелелите в такава вода водорасли се премества в още по-топла и кисела вода. Експериментът е продължило една година, а през това време фитопланктонът напълно се адаптирани към новите условия.
Водораслите оцеля дори във вода с температура от 27 градуса. Тази цифра представлява най-лошия сценарий за следващите 100 години, ако не бъде спряно глобалното затопляне. Също така било установено, че променените водораслите са станали по-малки, но започнали да расте по-бързо. Така, теоретично, те могат да образуват още по-големи групи.