„Бог е любов“ – това не е просто красива фраза, а основата на живота. Много често нашето възмущение към църквата се дължи изключително или предимно на нас. Ние сме нетолерантни, немилостиви, завистлив, триумфираме над другите, горди сме, безчинстваме, търси своя полза и победата на своята гледна точка, досадно ни е, във всичко и във всеки виждаме зло, радваме се на неправдата, тъгуваме за истината, на нищо не вярвам, на нищо не се надявам и нищо не понасяме. Ние не обичаме. Ето защо, виждаме всичко в различна светлина.
Ние прощаваме на себе си, когато грешим и се надяваме да се коригира, но рядко оставяме това право на други хора. През цялото време, обвиняваме много хора, че са недостойни. Но сам Господ поставя всичко на мястото си.
Същото разминаване се разкрива и тогава, когато ние питаме: Защо трябва да отида в храма? В крайна сметка, въпросът звучи така, сякаш става дума за спортния клуб, университет или партия. Всичко това изглежда външно за отделния човек, неща които могат да бъдат полезни или безполезени в живота му.
С какво може да се сравни Църквата освен с болница? В клуба можем да отида или да не отида, но да отидеш на лекар, когато нещо те боли е невъзможно, това е необходимост.
Това не е избор: Къде е по-добре да отида – в храма, на фитнес, на парти или на танци? Ние говорим за фундаментално различен избор. Това не е избор, да го правя или да не го направи. Това е избор: да бъдеш или да не бъдеш. Един човек идва на църква, за да се научим да обича. Любовта не е просто „влияния …“, чрез нея целият ти свят и отношението към другите се променя. И различните неща – от курса на долара до кавгата с родителите, ще се възприема по съвсем различен начин.
Живот в присъствието на Бога, открива на човека смисъла на неговото съществуване, което се реализира чрез любовта.

Това е установено от изследователи в Университета на Вирджиния. С откритието си учените обясняват, защо няма сериозни заболявания, свързани с вкус, подобни на слуха, зрението или осезанието.
Някои лекарства могат да повлияят на чувствителността на вкуса, но тя обикновено се възстановява в рамките на няколко дни.
Вкусът е сложна комбинация от самия вкус, мирис и текстура. Мирис играе много важна роля. Съществуват десетки рецептори, които изпращат сигнали до мозъка за кисело, сладко, солено или горчиво.
Мозъчните клетки обикновено не могат да се възстановят. Поради това, възниква заболяване като деменция. Рецептори на обонянието (сензорни неврони) се актуализират постоянно.
Учените смятат, че по-нататъшните изследвания на обонянието ще помогнат да се разбере, как да се възстановят невроните в мозъка.

Учени от Токийския университет са представили гъвкаво преносимо устройство, което сигнализира при повишаване на температурата на болния.
Гъвкавите органични компоненти, разработени специално за това устройство, са подходящи за пренасяне Те непрекъснато следят жизнените показатели като температура и сърцебиене.
Устройството съчетава в себе си гъвкави панели от аморфен силиций, пиезоелектричен високоговорител, сензор за температура и всичко това е затворено в един удобен за носене пакет.
Тази технология може да бъде адаптирана, за да се осигури звукова обратна връзка за регистрация на влажност, налягане или сърдечната честота.

Изследователи от Университета в Гьотеборг, Швеция, детайлно са изучавали останки от древни растения. Забелязали, че растенията оцеляват по-добре от животни при бедствия.
Резултатите са показали, че глобалните катаклизми са помогнали за изчезването на различни растителни групи, но за сравнително кратък период от време, те възтановили присъствието си на Земята.
Специалистите са достигнали до извода, че растенията отлично се запазват.
Професор Даниел Силвестро смята, че изчезването на „зелените“ се разглежда като един вид възможност за промяна, което води до възобновяване на биоразнообразието.

Учени от университета в Портсмут са установили, че най-силният биологичен материал са зъбите на мида.
Мидите използват език, покрит с малки зъби. С тях те изстъргват храната от скалите и ги преместват в устата си. Заедно с храната мидите поглъщат и каменен прах.
Зъбите на мидите се състоят от минерално протеинов композит. Този композиционен материал е устойчив и силен не само между всички природни материали, но и от повечето изкуствено създадените от човека.
Зъбите са съставени от малки влакна от желязна руда, преминаващи през протеинова основа по специфичен начин, съединявайки се помежду си.
Според учените, това откритие ще помогне за подобряване на изкуствените материали, използвани при строителството на самолети, коли, кораби и дори при производството на уплътнения.
За да определят здравината на зъбите, учените им придали форма на на пясъчен часовник. Прикрепили краищата му към лостовете на атомен часовник и започнали да ги „разтягат“, докато зъбите не се счупили  на най-тънкото място. Централната част на пробата е 100 пъти по-тънки от човешки косъм.
Експериментът показал, че силата на материала е около 5 гигапаскала, това е много повече, отколкото при различните видове коприна, които до сега са държали рекорда за якост сред естествените материали.
Трябва да припомня, че  канадски учени скоро бяха изобретили чаша, която се деформира при падане, но не се чупи. Изобретателите, за да направят това, са били вдъхновени от морските миди. Изследвайте структурата на черупките им, учените са успели да увеличат здравината на стъкло 200 пъти.