Живял в един град човек, който обичал да изучава Тора. Той работел, жена му му помагала и всичко вървяло като по часовник. Но човекът се разорил. За да изхрани жена си и децата си той отишъл в друг град и станал учител е едно училище. Там той учел децата на иврит.
В края на годината той получил заработените сто монети. Решил да ги изпрати на жена си, но тогава още нямало пощи. За да изпратиш пари от един град в друг, трябвало да се намери човек, който отивал в другия град и да му заплати за услугата
Оттам минал амбулантен търговец. Учителят го попитал :
– Накъде отиваш?
Търговецът назовал различни градове. Между тях бил и градът, където били жената и децата на учителя. Тогава учителят го помолил да занесе 100-те златни монети на жена му. Търговецът отказал, но учителят се опитал да го убеди:
– Господине, жена ми отчаяно се нуждае от тези средства. Тя няма с какво да нахрани децата. Ако й ги предадете ще можете да й дадете толкова от тях, колкото искате.
Алчния търговец се съгласил, вярвайки, че ще преметне учителя.
– Добре, – казал търговегът, – но при едно условие. Напишете на жена си, че от тези пари мога да й дам толкова, колкото аз искам.
Учителят нямал друг изход и написал писмо на жена си: “ Изпращам ти 100 монети с условие, че този човек ще ти даде толкова от тях, колкото сам иска.“
Пристигайки на мястото, амбулантния търговец повикал жената на учителя, дал и писмото и й казал:
– Това е писмо от мъжа ви, а ето и парите. Според нашата уговорка аз трябва да ви дам калкото искам от тях. За това ви давам една монета, а 99-те оставам за себе си.
Бедната жена го помолила да се съжали над нея, но той нямал сърце, а камък. Останал глух на молбите й. Настоявал, че такава била уговорката с мъжа й. Така, че и тази една монета той й дава доброволно.
Жената на учителят завела търговецът при местния равин, който се славил със своя ум и находчивост. Равинът внимателно изслушал двете страни и започнал да уговаря търговецът да постъпи милосърдно и справедливо.. Но търговецът не щял и да чуе.
Изведнъж равина бил осенен от една мисъл:
– Покажете ми писмото, –засмяно казал той.
Дълги и внимателно отново го зачел. След това сурово погледнал търговеца и казал:
– Колко пари от тези искаш да вземеш за себе си?
– Вече казах, – отговорил алчния търговец, – 99 монети.
Равинът станал и сърдите казал:
– Тогава ти трябва да й ги дадеш според уговорката и да вземеш само една монета.
– Искам справедливост! Къде е тук справедливосттта? – развикал се търговецът.
– За да се спази справедливостта, трябва да се изпълни уговорката, – казал равина. – Тук ясно пише: „Скъпа жено, търговецът ще ти даде толкова от тези пари, колкото сам иска.“ Колко монети искаш? Деветдесет и девет? Толкова трябва да й дадеш и да вземеш само една монета. Свърших! Делото е приключено.
Архив за етикет: търговец
Дом на плачещата вдовица
Една от най-интересните особености на Киев е построеният през 1907 г.дом по поръчка на полтавския търговец С. Аршовски.
Забележителен е каменият барелеф на фронтона на предната фасада. Той е оформен под формата на тъжно женско лице.
По време на дъжд по бузите ѝ се стича вода
, създаваща илюзия за плачещо лице.
Местните хора твърдят, че на покрива има специален резервоар, в който се събира дъждовната вода и по жлебове, надвесени над очите, водата се стича надолу.
Коя е тази вдовица? Това не знаят и самите киевчани.
Къде е Бог
Веднъж при един християнин дошъл богат търговец и казал:
– Ще ти дам 100 монети, ако ми кажеш, къде е Бог!
На което християнина отговорил:
– Аз ще ти дам една монета, ако ми кажеш къде няма Бог.
Тогава търговецът се учудил:
– Тогава кажи ми какво е Бог? Как може да бъде навсякъде? Това не мога да го разбера!
Християнина казал:
– Бог е навсякъде, обхваща всеки атом. Той съществува в проявлението или непроявлението на вида. Бог се проявява в тези, които са изпълнени с мир, търпение, смирение, имат открито сърце, приемащи всичко за урок и съвет от горе. Затвореното сърце е далеч от Бога, защото то не смее да се довери на никого.
За да осъзнаеш Бога, вратата на твоето сърце трябва да бъде отворена постоянно за Него. Тогава ти ще промениш себе си, а заедно с теб и всичко наоколо.
Нямата църква
Живял един свят старец. Той често се молел и скърбял за греховете на хората. Не можел да разбере, защо става така, че хората ходят на църква, молят се на Бога, а живеят зле и греха не намалява.„Господи, – помислил си той, – нима не обръщаш внимание на молитвите ни? Ето хората постоянно се молят да живеят в мир и се покайват, но нищо не става. Нима тяхната молитва е напразна?“
Веднъж потъвайки в тези мисли заспал. Сторило му се, че ангел го грабнал и го понесъл високо над земята. Колкото по-високо се изкачвали, толкова по-слабо се чували звуците от земята. Не се чували човешки гласове, песента заглъхнала, виковете и целия светски шум изчезнал. Само от време на време долитали хармонични нежни звуци, които звучали като от далечна лютня.
– Какво е това? – попитал човекът.
– Това са молитвите на хората, – казал ангела, – само те се чуват тук.
– Но защо толкова слабо звучат? И защо с толкова малко, нали сега народа се моли в храма?
Ангела го погледнал, а лицето му било тъжно.
– Искаш дa знаеш? Тогава погледни!
Далеч по-надолу се виждал голям храм. Човекът можел да вижда всичко, което се случвало там.
Храмът бил пълен с хора. Можел да се види и големият хор в сградата. Свещеникът облечен според случая стоял пред олтара. Богослужението вървяло в пълен ход. Но каква била тази служба? Никакъв звук не се чувал. Виждало се как от лявата страна дяконът четял нещо бързо, като движел устни, но не се чувала нито една дума.
На амвона бавно излязъл дякон. С плавен жест пооправил разпилените си коси и започнал да говори, широко разтворил уста, но….никакъв звук.
Хора се готвел да пее.
„Е, хора поне ще чуя“, – помислил си стареца. Диригентът вдигнал ръце, подал знак да започнат, но както и преди, царяла пълна тишина. Страно, устата на всички били отворени, но пеене не се чувало.
„Какво става?“ – помислил си човекът.
Обърнал очи към богомолците. Те били много, от различни възрасти, мъже и жени, възрастни хора и деца, търговци и обикновени селяни. Всеки от тях се кръстел, много от тях казвали нещо, но нищо не се чувало. Цялата църква била няма.
– От какво се получава това? – попитал старецът.
– Нека се спуснем по-надолу и ще разбереш, – казал ангела.
Те бавно, от никой незабелязани се спуснали в храма. Добре облечена дама стояла сред тълпата и изглежда усърдно се молела. Ангела се приближил до нея и леко я докоснал с ръка. И изведнъж старецът разбрал мислите ѝ.
„Ах, тая противна началничка на пощата! – мислила си тя. – Отново е с нова шапка! Мъжът ѝ пияница, децата крадци, а тя така се е изтупала….!
По-нататък стоял търговец с вълнено палто и замислено гледал иконостаса. Ангела докоснал гърдите му и стареца чул скритите му мисли: “ Какъв срам! Продават твърде евтини стоки.. Съмнителна е тая стока!… Но колко хиляди загубих, а може и повече….“
Малко по-напред стояло младо момче. Той изобщо не се молело, а се гледал наляво, където стояла една жена. Червял се и престъпвал от крак на крак.
Ангелът го докоснал и старецът прочел какво има в сърцето му: „Ех, хубава е Миленка! Всичко при нея е прекрасно и лицето и навиците….и в работата… Това се казва жена! Дали ще се съгласи или не?“
Ангелът докоснал много хора и всички имали подобни мисли, пусти, празни, обременени от ежедневието. Пред Бога стояли, но за Бог не мислили. Само давали вид, че се молят.
– Сега навярно разбираш? – казал ангела. – Такива молитви не достигат до нас. Може да се каже, че всички те са неми.
Изведнъж плах детски глас прозвучал силно:
– Господи! Ти си благ и милостив…Спаси, моля те…. и изцели бедната ми майка!
В ъгъла на колене, облегнат на стената, стояло малко момче. В очите му блестели сълзи. Ангелът докосна детето и старецът видя, че в сърцето му имало скръб и любов.
– Само такива молитви стигат при нас! – казал ангела
Четирите жени
Живял някога един богат търговец. Той имал четири жени.
Четвъртата си жена търговецът обичал повече от всичко. Той я обличал в красиви дрехи украсявал я със скъпоценни накити. Грижел се за нея и я пазел.
Третата си жена търговецът обичал също силно. Много се гордеел с нея и се стараел при всяка възможност да я показва на приятелите си. Въпреки това, той се страхувал, че тя може да си тръгне и да отиде при друг.
Търговецът обичал и втората си жена. Тя била много внимателна и търпелива. Когато търговецът срещнел трудности винаги се обръщал за помощ към нея. И тя му помагала да премине през тежките времена.
Първата жена на търговеца била много лоялна. Тя често се жертвала, за да успее той. Но той не я обичал. Едва ѝ отделял внимание, но тя го обичала предано и горещо.
Веднъж търговецът се разболял тежко и разбрал, че краят му е близко. Тогава той погледнал назад и прегледал отминалия си живот. Помислил си: „Сега имам четири жени, но в смъртта ще бъда съвсем сам. О, как ще остана сам…?“
Тогава търговецът повикал четвъртата си жена:
– Обичах те повече от всичко. Обличах те в най-доброто и те пазех. Сега, когато умирам, ще останеш ли със мен, за да не остана сам в другия живот?
– За нищо на света! – казала четвъртата му жена и без да каже повече дума си тръгнала.
Отговорът пронизал сърцето на търговеца, като остър нож.
Натъжен търговецът се обърнал към третата си жена:
– Цял живот те обичах много и се грижех за теб. Ще ме последваш ли в смъртния ми час?
– Не, – отговорила третата му жена. – Животът е толкова хубав. Когато ти умреш, аз ще се омъжа за друг, не се обиждай, моля те!
От тези думи сърцето на търговеца застенало и изстинало.
След това търговецът попитал третата си жена:
– Винаги се обръщах за помощ в трудни моменти към теб и ти си ми помагала. Ще ми помогнеш ли и сега или и ти ще ме оставиш?
– Съжалявам, – казала тя, – но този път не мога да ти помогна. Най-доброто, което мога да направя за теб е да те придружа до гроба и да те погреба според обичая.
Отговорът като мълния поразил търговецът и той напълно увехнал.
Изведнъж в тишината се чул глас:
– Аз ще дойда със теб. Ще отида там, където отидеш. Никога няма да те оставя.
Търговецът повдигнал глава и видял първата си жена. Тя била толкова слаба и крехка, навярно от недохранване. С дълбока скръб търговецът казал:
– Трябвало е да ти отделям повече внимание, когато можех. Не бях прав. Прости ми.
Всъщност всеки от нас притежава тези четири жени…
Четвъртата жена е нашето тяло. Колкото и да се грижим за него, в часа на смъртта то ще ни изостави.
Третата жена е нашето имущество, положение и състояние. Всичко това след смъртта ни ще отиде в други ръце..
Втората жена, това е нашето семейство и приятелите ни. Те са ни били близки през живота ни, но при смърт ще ни изпратят само до гроба.
Първата жена е това, което не можем да видим. Това е нашата душа. Често я пренебрегваме гонейки материалните блага и светските удоволствия. Тя в действителност остава навсякъде с нас, даже и след смъртта.
Може би трябва да се погрижим по-добре за нея, докато не е станало късно, тъй като животът ни в този свят не е безкраен….