Дъщерята на един богат търговец обикнала беден момък. Бащата не искал и да чуе за такъв младоженец. За да спаси семейството си от позор, повикал на помощ магьосник. Дъщерята узнала за това и решила да избяга от дома си.
Била тъмна и дъждовна нощ. Девойката побързала за срещата със своя любим на брега на реката.. В същия час излязъл от дома си и магьосникът. Но момъкът го забелязал. За да отклони опасността от любимата си, храбрия юноша скочил във реката.
Магьосникът изчакал, докато младежа преплува реката, след което направил магия. Светнала мълния. Ударил гръм и юношата се превърнал в дъб. Всичко това се случило пред очите на момичето, което заради дъжда закъсняло за срещата. Момичето останало да седи на брега.
Тънкият й стан станал ствол на офика, а ръцете й  превърнали се  в клони се протегнали към любимия. През пролетта тя надява бяла рокля, а през есента рони във водата червени сълзи. Тъгува, че реката е широка и не може да я премине.
Така стоят на двата бряга двамата влюбени, като самотни дървета разделени от реката.

Дяволът отгледал три дъщери, но с тях живеело и едно красиво весело момиче. Настъпило време за годеж и сгледа. Тогава те получили имената си.
Най-голямата „Надменна“ я омъжил за княз.
Втората наречена „Алчна“, предложил на търговеца за жена.
Третата наричали „Завист“ и я взел поета.
Най-малката и красива „Любов“ я дали на всички в света.

Приготвил се търговец да пътува зад три морета та на четвъртото. Извикал дъщерите си и ги попитал:
– Какви екстри да ви донеса, скъпи мои?
– Донеси ми, татко, кривка! – помолила първата
– Това лекарство ли е, какво е? А на теб за какво ти е? – вероятно бащата бе чул копривка.
– О, не, татко! С него се правят по-лесно овали. А, вземи ми и логаритмична линийка.
– Колко сантиметра да бъде дълга, дъще?
– Няма значение, татко. Ще запомниш ли?
– Ще запомня. А на теб какво да донеса ? – обърнал се към втората си дъщеря.
– А на мен ми донеси тестер.
– Сухари ли ще печеш на него? – попитал бащата вероятно чувайки тостер.
– Не, татко, това е измервателен уред с проводници и скоби. И електронен не ми взимай. По стар модел искам. По-полезен ще ми бъде.
– Ох, – въздъхнал бащата, – а на теб какво да ти донеса? – обърнал се той към най малката.
– А на мен, татко, ми донеси фреза. А още електричен трион, ъглошлайф, бормашина и уред за електро-дъгово заваряване, а електроди не ми взимай, ще си взема от строежа.
– По дяволите! – закрещял бащата, – Вие сте жени! Не се ли виждате? На тебе червило, на тебе помада, а на най-малката  лак за нокти и списание „Cosmopolitan“.  И докато си дойда да бродирате! Ясно ли е? Огради не стройте, канали не копайте и дърва не сечете. Бог ми е дал дъщери, чувате ли ме?!

Един човек искал да бъде щастлив. Видял един търговец, който бил богат и щастлив. Търсача на щастие си помислил, че този човек е щастлив за това, че върти търговия и трупа богатство. И той решил да стане търговец.
Друг стремящ се към щастие срещнал щастлив семеен човек. Той си помислил, че жената и децата го правят щастлив. За това решил да се задоми и да има жена и деца.
Друг търсещ щастие видял един щастлив свещеник, който служил в храма. Той веднага решил, че причината за щастието на свещеника е мястото, което заема, за това станал поп.
Минало време, но никой от тримата не станал щастлив. Те имитирали това, което са видели, а са забравили за най-важното – любовта и предаността, а също и служенето на невидимите неща, които придавали вкус на щастие при тези хора.

При един мъдрец дошъл неговият ученик и попитал:
– Аз имам същите очи като теб, а защо не забелязвам това, което виждаш ти?
Мъдрецът влязъл в стаята и след известно време се върнал с древен ръкопис на непознат за ученика език. Разгърнал го и попитал:
– Какво виждаш?
Ученикът искайки да скрие невежеството си казал:
– В този ръкопис виждам вековна мъдрост.
Тогава старецът казал:
– В действителност, това са бележки на гръцки търговец. Аз зная и виждам това, защото веднъж не се уплаших да призная, че нищо не разбирам от това. След което научих този език.