В една държава вярвали в провидението. Те имали такъв обичай, на всеки осъден на смърт му предлагали да тегли жребий. В торба слагали две листчета. На едното пишело „живот“, а на другото „смърт“. Ако човекът изтеглел първото от тях, бил помилван.
Така за всеки осъден имало надежда до последния момент, а съдията бил допълнителен глас „свише“ за или против взетото решение.
Случило се така, че един мъж успял в работите си и бизнесът му процъфтявал. И както често се случва се появили хора, които му завидели. Те го наклеветили. Мъжът бил задържан и бил осъден на смърт.
Знаейки, че осъденият има шанс за спасение зложелателите му откраднали лисчето, на което пишело „живот“ и сложили друго с „смърт“. Така подсъдимият нямал никакъв шанс, защото и на двете лисчета в торбата щяло да пише „смърт“.
Приятели на осъдения научили за това и го предупредили. Посъветвали го да каже на съдията да провери лисчетата преди да тегли жребия, но той само се усмихнал и нищо не направил. Приятелите му решили, че си е загубил разсъдъка.
На следващия ден мъжът изтеглил лисче от торбата, но никой не можал да го прочете, защото той веднага го глътнал без да го погледне. На съдията друго нищо не оставало освен да погледне в торбата и тъй като там било листчето със „смърт“, заключил, че посъдимият е глътнал това за „живот“. Така човекът бил спасен.
Ако вие живеете живот, за който никой не може да ви завиди, няма да имате врагове, но ако живеете добре и успявате, винаги ще се намери някой, който да ви завиди.
Талантливият човек винаги ще има врагове и зложелатели, само защото те не притежават неговия талант.
Архив за етикет: торба
Съседска проверка
Пристигнеше ли някой нов в блока, съседите го проверяваха веднага с техните „методи“.
Първо някакво недоразумение, после спорове, а накрая може да се стигне и до кавги.
На вратата чука съседът, възрастен човек с овехтели дрехи и очила на носа:
– Младеж купи си моркови, пресни са, току що от избата ги извадих.
И за да го убеди, мъжът бръкна в торбата извади един мръсен морков, отхапва от него и задъвка с наслажение.
Какво да го прави, възрастен човек, може би има нужда от пари. Младежът му подаде парите и взе торбата.
На другия ден жената на „продавача“ засече младежа на стълбите и му се разкрещя:
– Как можахте да лишите децата ми от моркови!
От вратата на един от апартамент се подаде рошава глава, погледна викащата жена и се усмихна:
– Пак ли твоя за продавач се е писал. А парите…. отново е пропил!
Вратата се тръшна силно, а зад нея се чу силен кикот.
Провървя му на този младеж!
От другата му страна съседът също обичаше да си попийва. Един ден го завари на улицата да се залива със студена вода от чешмата.
От него беше чул да казва:
– Виж каква ние крехка оградата, тук трябва да се построи здрава, най-малко три метра висока….
Това беше само в началото. След това всичко тръгна нормално.
Говореха с младежа, когато той отваряше дума. Децата му намигаха съучатничиски, а останалите го бяха приели.
Той бе станал един от тях, щом е издържал капризите и недостатъците им.
Излишните грижи
Нищо не тревожи сърцето и не напряга нервите така, както излишните грижи. Те са като старец, който носи торба с пух, но се е изгърбил така, все едно е понесъл чувал с олово.
Притеснението за това, какво може да се случи, превръща и най-малката трудност в огромен проблем. Напрежението при обмислянето на трудностите, които могат да възникнат, изчерпва всички сили у човека.
Вместо да се отдаваме на „излишните грижи“ и постоянно да се безпокоим за бъдещето, по-добре да се осланяме на обещанието на Исус: “ Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои“.
С каквото и да е обременено сега сърцето ти, дай го на Исус и повярвай, че той ще се погрижи за всичко.
Позволи твоите грижи да бъдат заменени с Неговия мир.
Интересни факти за такситата
Таксита са се появлии преди няколко века, и затова през цялото това време са се натрупали много интересни събития и факти за тях.
Таксиметров шофьор, който работил в един от градовете на САЩ, в края на деня, намерил в колата си торба, пълна с диаманти! Тяхната стойност се оценявала на 350 000 долара. Но, колкото и странно да звучи, съвестният гражданин на Съединените щати дори не помислил да ги вземе за себе си, а решил да намери собственика на това съкровище. И го е направил. Оказало се, че собственикът на бижута е майстор бижутер от Ню Йорк, който бил толкова щастлив, че се е върнало богатството му, че подарил на шофьорът на таксито диамантена гривна и парична награда. Но както герой сам признал, щяло да бъде много по-хубаво ако на своя адрес получил само думи на благодарност.
Таксиметров шофьор, който живеел в Индия, предоставял услуги за превоз на хора, само на заден ход. Представете си, че сте извикали такси и колата ще ви кара назад. Туристите и местните жители оценили модерният стил на шофиране, така популярността на тази услуга се увеличила драстично. По-късно се оказало, че този стил на каране е възникнал по
случайност. На този човек в колата му се счупила скоросната кутия. Колата просто останала на задна скорост и не можела да превключи на друга. Таксиметровият шофьор не можел да измисли нищо по-добро, освен да превозват пътниците назад Той решил да провери каква ще бъде реакцията на хората, които возил по този начин, а тя била положителна. След това шофьорът не бързал да отстранява повредата в колата си.
Знаете ли къде е най-голямият паркинг за таксита в света? Той се намира в Мексико Сити. Там има повече от 60 000 автомобила. Що се отнася до Китай, около 35% от всички таксиметрови шофьори са жени. Все пак, ако имате нужда от евтино, работещо денонощно такси с жена шофьор, знайте, че това е почти невъзможно да се намери.
В едно от такситата в столицата на Чили съществува най- необичайното такси. То е оцветено като крава. Седалките в него са оформени като виме, а когато шофьорът натисне клаксона се чува кравешко мучене.
В света има много странни и смешни неща. Зашеметяващи невероятни събития могат да ви се случат навсякъде, включително и в таксито.
Весели хора
Нежен скреж покриваше зелената трева излъгалата се да поникне от задържалото се циганско лято. Вятър нямаше, но студът щипеше всяка част, които хората не бяха покрили по себе си.
Баба Пена беше подранила тази сутрин и вече се връщаше от магазина с натежала торба, пълна с продукти. Мина край двора на бай Илия и се провикна отдалече виждайки възрастния човек да шета нещо из двора:
– Стопли се а?
Бай Илия намести къскета се и добродушно се засмя:
– Бабо Пено, признай, че това лято не беше толкова студено!
Възрастната жена в същия дух му отвърна:
– Е, ти се студено ли искаш да бъде, нека се постопли малко.
Така двамата старци обичаха да се шегуват и с времето, и с болежките си. Чуеше ли ги човек, неволна усмивка пропълзяваше по лицето му.
Бай Илия не остана длъжен и продължи духовития разговор:
– Е, време му е вече! Наситихме се на хубаво време, нека малко и студът да ни позагрее.
– Наболедувахме се, сега да му мислят бацилите, като стегне студът, – каза баба Пена, укротила хумора в думите си.
– Време им е и те да се изпокрият и затрията, – съгласи се бай Илия.
Весели хора, с такива никога няма да ти е скучно. Нито студ, нито пек, дъжд или силен вятър ги плаши. Все ще нямерят нещо, с което да се пошегуват, да развеселят душата и стоплят сърцето.