Днес много церемонии и обреди в църквата са станали преграда между човек и Бога. Ако си осветил дома и колата си, изповядал си се, стоял си на поредната служба, … всичко е наред.
Но ритуалът трябва да бъде прозорец, чрез който по-добре да видиш Бога, а не стена, която Го закрива.
Понякога се случва така, че ние се ограждаме с тези ритуали и обреди и се отдалечаваме от Бога.
„Поставяме свещ“ – действие, което замества молитвата. Идва мъж в храма и е благодарен, че на косъм е отървал живота си в авария. Купува една голяма свещ, запалва я и така благодари на Бога цели три минути.
Свещта става молитвозаместител …
Бог повече ли се нуждае от нашите свещи, отколкото от молитвите ни, излизащи от любящо и благородно сърце?!
На службата идваме, където е нужно се покланяме, накланяме глава напред и мълчим. Защо се прави така? Повечето от хората не разбират. Никакви нововъведения няма да помогнат на човек да разбере смисъла на нещата, ако той сам не положи усилие, не вникне и най важното, не отвори сърцето си за Бога.
Под думата „тайнство“ се разбира тайнственото действие на Бога върху душата на човека. Това е и съдържанието на ритуалите на поклонение. То не зависи от ясния глас на свещеника, не зависи и в какъв храм се провежда, беден или богато украсен, поклонение на Бога зависи от самия човек.
С какво сърце е дошъл? Открито за да приеме Божията благодат със смирение, покаяние и искрена вяра в Бога. Тогава става чудото. Тогава ритуалът въздейства.
Ако сърцето на човека е затворено, всичко си остава само форма.
Символът има смисъл, ако се разбира.
В Древна Гърция са украсявали гробниците с целина. От листата ѝ са правени венци за победителите в Истмийските и Немейски игри.
