През 1693 г. при изригването на вулкана Етна в Сицилия станало силно земетресение.

Напълно били унищожени много дворци, църкви и цели градове.

При тяхното възстановяване архитектите получили шанс внесат в господстващия по това време стил барок нови черти и цветове.

Това довело до създаване на нов уникален стил, наречен сицилийски барок.

В Нижни Новгород е преминал фестивал на уличното изкуство „място“, където много майстори са представили работите си. Някои от тях са отбелязани като истински шедьоври.

Първо място е заел портрета на руския писател Максим Горки направен от тиксо, който е дело на уличния художник от Перм Александр Жунев.

Своето творение майсторът е направил по оригинален начин. Той е използвал мрежа и шест вида тиксо. Стилът е наречен „пиксел-тиксо-арт“. Той прилича на пошиване с кръстчета.

Много е подходящ за града. Картината се получава двупланова. Отдалече се вижда образа, а отблизо ярка абстракция от квадрати. Тиксото не е скъп материал, както боите и идеално подхожда по ширина за най-често срещаните мрежи.

Жунев е известен със своите оригинални работи. През 2009 г. е създал портрет на Сергей Есенин висок повече от 12 метра с площ 160 м² върху изоставен строеж  в Перм.

Но известност художникът е придобил след представянето на работата му „Гагарин. Разпятие“ на Денят на космонавтиката 12 април 2015 г.
На рисунката е изобразен първия космонавт Юри Гагарин разпънат на кръст.

На следващия ден творението било изпилено по заповед на заместник кмета на Перм, а съдът осъдил художника да плати глоба от 1000 рубли, с обвинение, че е увредил външния вид на сградата.

Инцидента с унищожението на това произведение предизвикал много бурна дискусия в обществото.

През 2016 г. Александър Жунев е създал от есенни кленови листа на стената на древна къща в Перм портрета на лидера на руска рок група Юрий Шевчук.

Най-добрата защита в живота от стила „катерица в колело“ са: любов към живота, съществуването на ценности извън работата, развитие на културата и грижа за наличие на радост в ежедневието.

Красивият залез, смехът на детето, интересен филм, горещо какао през зимните вечери, могат да запълнят не по-малко, отколкото поредната „шестица“ на работата.

Но за това е необходимо „открито сърце“, ако в него има болки и страдания, по-добре е да се започне с лекуването на тези рани.

И радостта ще дойде, само малко трябва да ѝ се помогне. За целта е необходимо да отделите време за себе си, а не за своите постижения.

Важно е да си дадете възможност да помързелувате, нищо да не правите, да помечтаете, да се поглезите, да се наспите най-накрая.

Това не е престъпление, а част от грижата за себе си, здравето си и емоционалното си състояние. Това у мнозина за съжаление липсва.

За тези, които са привикнали към адреналинов живот в бързи темпове, това може да се окаже много сложно.

При високи скорости е леко да прескочиш самия себе си. Така, че трябва малко да забавите темпото и отново да се научите да празнувате в живота. Той ни е даден за радост, а работата е само част от него. Нека да не забравяме това.

Името „Белия дом“ не се е появило веднага. То е дадено от Теодор Рузвелт. Всички го харесали и така останало.

До тогава зданието се е наричало Президентски дом или Президентски замък.

Архитектурен дизайн има ирландски корени.

От историята на строителството на Белия дом знаем, че при изграждането му са участвали представители на различни страни: от шотландските благородници до африканските роби.

Главният архитект Джеймс Хобан е ирландец по произход. Той е взел за основа на правителствената сграда георгианския стил, взаимстван от Ирландия и по който било построено зданието Leinster House в Дъблин. Следователно Белият дом има свой прародител – двойник.

Белият дом е построен по времето на Джордж Вашингтон, който никога не е живял там. Инициатор на строителството на първото голямо съоръжение, до Гражданската война, бил именно Вашингтон. Той е избрал място и е приел проект за строеж, но в продължение на 8 години, докато строителството е продължавало, той не живее там.

Първият „жител“ на новото здание е бил Джонс Адамс, вторият президент на Америка.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.