Живял някога един стар часовник. Той стоял на каменен рафта под огледалото толкова дълго, че не помнел кога са го поставили там. Редовно измервал времето и помагал на домакинята да разбере, какво трябва да върши.
Докато един ден през декември … Домакинята, гледайки се в огледалото, изведнъж забелязала, че всяка година, прилича на другата…само, че отражението в огледалото ѝ говорило за това, че нещо се е променило и то не към по-добро….
– О, колко е тъжно! Ако часовникът ми беше вълшебен, аз през всяка следваща година щях да изглеждам по-добре, а не да остарявам! – възкликнала тя.
Оказало се, че часовникът наистина е бил вълшебен, но някой го е омагьосал.
Да отнеме магията може само този, който ще направи часовникът отново да прави чудеса.
– Та това е много просто, – казал часовникът.
Домакинета не само се изненадала, тя се уплашила и помислила, че се е побъркала. Поклатила глава, примигнала и се огледала, но в стаята освен нея нямало никой друг.
Часовникът я успокои и ѝ разкрил своята тайна. Оказало се, че той отмерва само това, което собственикът искал да се измери.
– Ако поискаш, мога да удължа моментите на щастие. Така става, когато се захванеш за творческа работа и не забелязваш, че времето е отлетяло. Но ако повтаряш едни и същи скучни неща всеки ден, тогава аз изгарям времето или го поглъщам. Време е да се захванеш с нещо ново. Скучното повторение прави времето невидимо и изчезва. Само заниманието с нещо ново аз възприема с „нормална“ скорост. Тогава времето не бяга, а искри в потоци и доставя радост. В такива моменти човек не старее, а животът придобива смисъл.
– Ако правилно съм те разбрала, – каза домакинята, – всеки път трябва да намирам нещо ново, така че времето да не лети и аз да оставам млада.
– Разбира се! Навярно си го забелязала, когато се увлечеш по нещо, което те е заинтересувало. Благодарността във всеки един такъв момент, изменя темпа на времето.
– Но аз имам толкова много задължения, грижа за съпруга си, децата, дома….Какво да правя тогава?
– Това е много лесно! Не копирай всяко свое действие! Намери удоволствие и смисъл във всяка работа! Ето наближава Нова година. Ако ти се отнесеш към това, което вършиш както преди ще загубиш времето си. Но ти можеш да го направиш вълшебно. Всичко зависи от теб.

В момента има телевизионни и радио вълни около нас. Ако имате тунер, можете да видите тези вълни. Но ако не можете да ги видите, не означава, че не са истински или че не съществуват.
Ето така е било във Витлеем в нощта на Рождество. Въпреки факта, че във Витлеем е имало един хан, чиято единствената цел е била да се грижи за всички посетители, в тази странноприемница не се е намерило място за най-значимият от семейството на пътуващите към Витлеем в онази нощ.
Това Рождество, не пропускайте важната личноста да остане незабележима за вас.
Ти си направен от Бога и за Бога. Докато не разберем това, животът ни никога няма да има смисъл. За съжаление, ние запълваме живота си с други неща. Каним гости в домовете си. Сърцето ни е изпълнен с други идеи, интереси, ценности, обичаи и ангажименти.
Животът ни е толкова претрупан, че дори не усещаме присъствието на Исус около нас.
Бог е в живота ни през цялото време, предоставяне ни невероятни възможности, които не сме осъзнавали и дори не сме се надявали, че ще получим. В разгара на проблемите си, ние не осъзнаваме какво можем да имаме. Бедата е в това, че ние просто не Го забелязваме.
Това се случва и в Библията през цялото време. Исус се появява и говори с хората, но те не разбраха кой е Той.
Бог работи навсякъде около нас, не само по Рождество, но и през цялата година. Възможно ли е, на нас хората, които Той толкова обича, да ни липсва?
Знаете ли каква промяна може да стане във вас по  време на Рождество? Срещата с Господа може да промени коренно живота ви и то към по-добро. И сега, когато Той преминава край вас, призовете Го, Той отдавна ви чака!

Силната графика винаги вдъхновява за творчески експерименти и желанието за подобряване на нейното собствено ниво.
Запознайте се с творчеството на една от многото талантливите и оригинали китайски илюстраторки Zhao Na.
Нейното необуздано въображение поразява с много интересни по смисъл сюжети за илюстрации. Представените рисунки са чудесен пример за изразителен почерк на автора, изградена въз основа на качественото изследване на най-малкия детайл.
Увеличавайки фрагменти от произведенията ѝ, се разкрива добра графична интерпретация на текстурите и дават възможност да се наслаждаваме на красотата на линията.

С напредването на възрастта на човек започва да му се струва, че броя на месеците в годината намаляват, а самите месеци стават по-кратки.

Времето бързо се стопява. Утрото на новия ден неусетно се превръща в уморена вечер.

Границите се размиват. Заличават се. Ето, не отминал още рождения ден, задава се следващия.

Вече няма смисъл в израза: „Да убиеш времето“. Онова, което до вчера е било здраво, се е втечнило постепенно, после се е превърнало в газ, след това в пара, докато накрая се е изпарило.

Времето е влак, а хората са пътници без билет. Те ще достигнат до набелязаната гара, ако им издържат кокалите, защото всеки път, когато ги хванат без билет, ще ги ступват и ще ги свалят от влака, а за да продължат трябва да се качат на следващия влак.

Илюстрациите на Павел Кучински потвърждават, че „светът си е загубил има“.

Този талантлив художник е известен със своите сатирични илюстрации за съвременното общество

Всяка негова рисунка е внимателно обмислена. Той се старае да внесе с четката си, колкото се може повече смисъл и да накара хората да се замислят, накъде са тръгнали.