Сержант обяснява на войниците:
– Максималният ъгъл на повдигане на резервоара е 30 градуса.
Един от войниците пита:
– По коя скала, господин сержант? Фаренхайт или Целзий?
Сержанта известно време се замисля, след което казва:
– Фаренхайт!
Войниците се смеят. Сержанта също се усмихва:
– Това беше шега. Разбира се, че по Целзий!
На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.
В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.
Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:
– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.
Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:
– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.
Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:
– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.
И като придобиеше вид на пророк, повтаряше трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:
– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?
Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.
– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.
Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:
– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.
Японците още от древни времена вярвали, че ги окръжават духове. Според тях те са навсякъде в планината, реката, дърветата, дори и скалите. Не е изненадващо, че дори и днес те са доста суеверни.
В миналото японските крадци и други престъпници използвали свиренето с уста като средство за комуникация. В японския език за нощните крадци има специална дума „ято“.
Първият йероглиф на канджи в дадения случай се чете като „я“ и означава „нощ“, а втория „тоу“ и означава „крадец“.
Затова свиркането с уста започнало да се асоциира с крадци, грабители и всякакви злодеи.
Така се появило вярването, че ако свирнеш с уста през нощта ще привлечеш крадци и даже змии.
В карстовите пещери на планинския масив швабски Алб, в южна Германия, са от открили нов вид риба.
Тя обитава в подземните потоци с общата дължина 250 км, които се формират от просмукване на горното течение на река Дунав във варовикова скала.
Преминава през обширни пещери, те се издигат на повърхността в т.нар Aхаски ключ. По-нататък като реки Радолфцелер-Аах се вливат в езерото Констанс.
Пещерните риба за първи път са открити и заснети през август 2015 по време на експедиция на пещерняци водолази в системата Дунав – Ааа.
Били са уловени пет риби.
Дължина на тялото на възрастните варира от 6.5 до 8.2 см, а на младите – 3 см. Генетичен анализ показват, че тези риби принадлежат към рода на баленови боции (Barbatula). Научното име новия вид все още не е получил.
От техните роднини, които живеят на повърхността на пещера, те се различават по светлия цвят без петна, по-голямата горната челюст и ноздрите, умалени на очите, липса на външна обвивка и скъсена странична линия.
По-рано пещерни риби са намирани само в Америка и Африка, това е първата открита в Европа.
Тези риби открити в немските пещери са се оказали най-северните пещерни риби. Те живеят на 760 км по на север от предишните притежатели на тази титла – риби от варовиковите долини Nippenouz в Пенсилвания.
Появата на църквата е нечуван риск. Шепа скромни рибари се впуснали в света, за да го заквасят с учението и духа на някакъв селски дърводелец.
Не е ли безумие това? Сам Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце сред вълци“.
Има ли по-безнадеждна задача от тази? Нима овца смее да си въобрази, че може да се яви сред глутница вълци и да ги направи като себе си?
Мнозина са съгласни, че отчаянието е грешка в живота. Но как може да го избегне бедната овца, щом трябва да се заеме с такава трудна задача? Нима Христос не е чул римската поговорка: „Човек за човека е вълк“? Това още не е опровергано.
За това Христовата църква живее с готовност за саможертва, присъща на агнето. Тази задача не е лека, но е благословена и вечна.
Затова заяквай в благодатта. Нека силата на волята бъде център на твоя мъжествен характер. Бъди уверен, че за истината няма непревземаеми крепости. И за най-твърдата скала се намира начин да се прокара тунел през нея.
Крепкото, спонтанно усилие превръща възможното в действително.