Бе събота. Сутринта Радой се разхождаше, както обикновено. Той пресече реката и на брега видя един мръсен вързоп.

– Колко странен денк, – каза си той, – вчера тук го нямаше.

Изведнъж мръсната бохча се размърда. Страхувайки се, Радой отстъпи назад:

– Ами ако това е някое опасно животно, – потръпна младият човек.

Радой бавно започна да се придвижва към увитото в бохчата същество.

Когато рязко отвори кърпата, той бе шокиран. В нея се оказа …

– Дете, – извика изненадано Радой.

Малкото момиченце изглеждаше скоро родено, пъпната връв все още висеше от корема му.

Радой грабна детето се отправи към най-близката болница. Там оказаха необходимата помощ на новороденото.

Нямаше никаква информация за родителите, нито кои са, нито защо са постъпили така.

Младият мъж почувства особена връзка с намереното бебе и реши:

– Ще я осиновя и ще се грижа за нея, като за родна дъщеря. Ще ѝ дам това, което тя несъмнено заслужава.

Семейството на Радой го подкрепи:

– Това е чудесно.

– Правилно си решил ….

– Никога не съм се чувствал така щастлив, – каза Радой. – Моята дъщеря се появи точно на време, на нужното място.

Животът на това малко момиченце бе започнал ужасно. На никому не пожелавам това. Но щастливата случайност събра новороденото с Радой и той стана щастлив баща.

Няма значение, кой го бе отхвърлил, важното е, че то намери грижлив и верен баща.

Всяка, дори най-безобидна фраза, която е казана на свекървата, може веднага да се обърне, усуче и изтълкувана по свой собствен начин и да се обърне срещу снахата.

Съгласна съм, че има различни свекърви. Но съм уверена, че всяка снаха внимава какво говори, особено пред свекърва си.

На майката на съпруга си не трябва да казвате, че синът ѝ е невъзпитан, мързелив, има недостатъци и прави грешки. Ако кажете това, рискувате да загубите семейството си.

Пред свекърва си трябва да хвалите мъжа си.

Освен това, пред нея не казвайте, че някъде сте ходили или почивали без съпруга си. Свекървата помни добре миналото си.

Не казвайте, че храните съпруга си не така, както е препоръчала майка му.

По-добре разкажете, как избирате с любов праха за пране, сапуна и другите продукти, които харесва съпруга ви.

За всяка свекърва, снахата трябва да бъде  добра домакиня.

Между другото свекърва ви не трябва да знае, за колко сте си купили обувките или чантата. Не я ядосвайте!

В природния резерват Дип-Крик в Австралия кенгуру спаси от студ седемгодишно момче.

Саймън Крюгер, така се казва детето, заедно със семейството си си почивал в един австралийски резерват. Събирайки дърва за огъня и цветя, момчето твърде много се отдалечило от родителите си и се загубило.

Спасителни въртолети се вдигнали във въздуха, за да спасят детето преди да падне нощта, но не успели да го намерят.. Трябва да се отбележи се сега в южното полукълбо е зима и в такова време температурата е доста ниска.

Саймън бил намерен на следващия ден. Спасителите и родителите на момчето чули необичайна история за спасението му. На помощ на детето дошло дружелюбно кенгуру.

Когато животното приближило момчето, то протегнало ръка с цветята, които било набрало за мама и животното веднага ги изяло.

Когато настъпила нощта, торбестото животно легнало да спи до Крюгер, стопляйки го с тялото си.

Майката на Саймън помирисала дрехата на сина си и тя миришела на кенгуру и храсти.

Известният химик Уилард Гибс е един от „Зала на славата на великите американци.“ Името му носят много величини и понятия от термодинамиката: енергия на Гибс, правило на фазите на Хелмхолц-Гипс, триъгълника на Гибс …

Семейството на Гипс се състояло от двете му сестри и шурея му. Те живеели заедно през целия му живот в една и съща къща, която била много близо до училищата, в които учил ученият. Също и до колеж, в който учил и университет, в който по-късно преподавал.

Тихо провинциално градче New Haven дало на Гибс всичко необходимо за работата му: равномерен живот, много книги и красиви околности за разходки.

Едно от развлеченията на учения било приготвянето на домашни салати. Те му се отдавали, като на никой друг в къщата.

И кой може да даде на ястие такова звучно име „Хетерогенно равновесие“?!

Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.