През 2011 г., бивш губернатор на Аляска, попитал Сара Пейлин, какво символизира Статуята на свободата.
Тя казала:
– За всички американци, разбира се, това е символ напомнящ ни за другите страни, защото тя ни е подарена от французите – другите страни ни предупреждават да не извършваме  грешките, които са извършили някои от тях.
За съжаление Сара Пейлин греши. Това, което тя е казала, се явява пълна противоположност на това, което всъщност е статуята на Свободата.
Между другото, точно като Сара Пейлин, много хора не знаят за връзката на статуята с робството.
Едуар де Лабуле, известен френски политик и привърженик на премахването на робството е човекът, който стои зад създаването на Статуята на свободата. Той е бил горещ привърженик на президента Линкълн, който се е борил за премахването на робството.
Статуята е била подарна на САЩ не за да напомня за грешките, както е казвала Пейлин. Тя е била подарена, за да бъде почетен празника на свободата, демокрацията и премахването на всички форми на робство. Ето защо в краката Статуята на свободата има счупена верига.
Тази верига обикновено остава невидима за туристите, тъй като тя е под дрехата на статуята, от страната на левия ѝ крак и се вижда само ако статуята се гледа от върха ѝ.

Светът, в който Исус дойде, се сблъсква със същите проблемите, които имаме и днес.
Животът е кратък, болести се ширят навсякъде, хората са угнетявани от властите, неосъзнатото робство процъфтява. За вдовиците, сираците и недъгавите животът е труден.
За хорта, които нямат радост в живота си, Исус  казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“.
За тези, които изнемощяват под тежестта на греха, Той каза: „“Дерзай, синко, прощават ти се греховете“.
В Него винаги се намират думи на изцеление.
Външно светът радикално се е променил от времето, когато е било раждането на Спасителят. Но основните проблеми са останали същите, защото болестта е проникнала дълбоко в човешкото сърце.
И Христос всеки път идва при нас, за да ни очисти от греха, да ни донесе надежда и изцели раните ни със Своята безкрайна любов.

Тони беше от момчетата, които помагаха в църквата на свещеника, а когато нямаше служба, продаваше наркотици.

Той си имаше собствени правила, които спираха до следното ограничение: Да не продава наркотици в училище и двора на църквата.

Често си мислеше: „Зная,че Бог ме вижда, където и да се скрия. Ако продавам наротици в училище или в двора на църквата ще отида в ада“.

Така Тони тръгваше по улицата и си намираше клиенти. малките деца му даваха по два-три лева за една цигара с марихуана.

Съвестта изобщо не го изобличаваше, че върши нещо нередно.

Това беше преди пет години.

Сега Тони е на 17 години и за първи път е чист.

В миналото си е бил арестуван за притежание на наркотици и огнестрелно оръжие. В продължение на 9 месеца мина през индивидуално лечение, групова терапия и проверка за наркотици, но единствено Бог го освободи от зависимоста му към дрогата и лошия път, който бе хванал.

Той беше в църквата, но нямаше кой да му каже и упъти, за да не премине толкова зле юншеството му.

Много пъти виждаме младежи в църквата, но не знаем какво е тяхното състояние. Ако знаехме дали щяхме да им се притечем на помощ, за да се освободят от робството, в което са попаднали?

Радо срещна Марта и искаше простичко да ѝ обясни нещата. Подбиреше думите и внимаваше да не прекали с ерудицията си:

– Много хора мислят за Бога, но рядко за дявола. Днес всеки призовава Бога като последна надежда. Всъщност много подтиснати и измамени хора призовават Бога и се превръщат в Негови фанатици, защото не им остава нищо друго. Но сега имат избор, колко смешно.

Марта мълчаливо го погледна и не знаеше вече, какво да мисли. Радо обесърчен от мълчанието продължи:

– Една от тези възможности е социалната несправедливост. Години наред хората са проливали кръв за някакво равноправие и справедливост, но все още има бедни и богати. Днес се дава една фалшива надежда на бедните, която се нарича „кредит“. Благодарение на него хората могат да се снабдат с апартамент, лека кола, …. Рекламата не млъква: „Днес можеш да притежаваш това, за което можеш да платиш утре“. Когато човек живее окрилен от идеята, че мечтите му ще се материализират, макар да плаща за тях дълго време, на него Бог не му е нужен. Така Бог умря между ипотеките и банковите кредити.

Хората започнаха да живеят в тъмнина и не забелязаха, че отсъства светлината. Те станаха роби на вещите.

А само ако осъзнаеха робството си и пожелаеха да се освободят от него, щяха да намерят пътя към светлината.

В индийския щат Утар Прадеш активисти на благотворителна организация за спасяване на дивите животни спасили от плен слон на име Раджа. Стопанинът му много жестоко се отнасял с него. Когато слонът бил освободен се разплакал.
Стопанинът на Раджа държал слона във верига със шипове. Той биел и унижавал животното жестоко. Слонът всеки ден бил принуждаван да се покланя на минаващите. Неговата храна се състояла от подаянията на зяпачите и намереното в боклука на тротоара.
От съдбата на Раджа се заинтересували зоозащитниците. Когато активистите най-накрая успели да освободят слона от неволята му, от очите на животното потекли сълзи.
Слоновете живеят около 60-70 години. Животното се счите вече за възрастно, когато стане на 20 години. Когато става дума за домашни слонове, неговата „трудова дейност“ започва от 16 години и завършва най-много до 40.
Слоновете в робство рядко оцеляват до зряла възраст. Средната продължителност на опитомен слон и слон живеещ в цирка е около 25 години.