Познаваха се от времето, когато и двамата бяха студенти в столицата. Тогава бяха само приятели, но тя забременя. Нина учеше за детска учителка, а Николай икономика.

Случилото се бе шок и за двамата.

– Сега не е време за бебе, – навиваше я Николай. – Предстоят ни трудни изпити. Трябва да завършим.

Нина беше объркана, но накрая се съгласи с идеята на Николай.

Два часа преди уговореното време в една частна клиника, Нина звучеше разколебано:

– Не мога, това е живот, как така …..не мога да му посегна, – сложи глава на гърдите на Николай и се разплака.

– Вземи се в ръце, – умоляваше я той, – това е най-добрият вариант за момента. Не е толкова страшно. В края на краищата цялата работа не е нещо повече от вадене на мъдрец.

Нина изтри сълзите си, но в нея нещо силно се противеше, друго я бяха учили родителите ѝ. Погледна Николай и видя непоколебимия му поглед. Разбра, че той няма да отстъпи, а тя толкова много го обичаше. След това се изправи и примирено пое към клиниката.

Той остана да я чака в едно кафене от другата страна на улицата. Прочете вестника, дори и рекламите, които ненавиждаше. Но времето за него едва се влачеше. Поглеждаше от време на време часовника си и имаше чувството, че времето е спряло, а стрелките изобщо не се движат.

Нина се появи след два часа. Тя беше пребледняла и се наложи да вземат такси. Когато пристигнаха в общежитието, завариха група младежи, които чакаха Николай. Бяха дошли за някакво отдавна уговорено събиране.

Нина се сви на леглото и се зави  през глава, но споровете, виковете, закачките пробиха през одеалото. Прилоша ѝ. Едва си проби път през разгорещената компания и отиде в тоалетната. Зави ѝ се свят. Изглежда действието на упойката беше минало, защото нетърпима болка я разкъсваше.

Не можа да спре надигащата се вълна от нея и повърна. Подпря се на стената, отпусна глава и се разплака. Остана там, докато гостите си тръгнаха.

Когато Николай я откри, Нина цялата трепереше. Прегърна я и нежно я поведе към леглото.

Година по-късно се ожениха, но Нина дълго време не можеше да зачене. Ходеха при какви ли не лекари.

Минаха осем години преди да се появят двете им близначки.

Нина и Николай никога не говореха за онзи следобед в студенската стая …. като че ли бяха сключили негласно споразумение да не повдигат този въпрос. Но преживяната болка и разочарование стояха като невидима стена по между им.

Ние живеем в много толерантно спрямо греха общество. Интернет, рекламата, телевизията, … всичко това излива върху нас поток от чувственост. „Ако това ти е приятно, направи го!“ – такъв е станал нашият национален девиз.
По-добре чуйте хората, които са дошли при Христос, оставайки тежките си грехове. Те ще ви кажат, че много съжаляват за миналото си и за това, че не са дошли при Христос по-рано.
Много са книгите, в които се разказва за хора, които са извършили ужастни престъпления и са оставили неморалността и развратеността си. Ние се радваме за тях, защото Христос ги е изкупил и им е простил.
Но колко хубаво би били, ако бяха избегнали тези грехове още в самото начало!?
Божият план за нас не се е променил.
Тайната на чистотата за нашите сърца е в Бога. Ако ние от цялото си сърце сме предани на Христос, ние по всякакъв начин ще избягваме всяка нечистота и ще се стремим да очистим сърцата си чрез Божието Слово и Святия Дух.

Замисляли ли сте се за това, кокво невероятно количество информация се излива върху нас всеки ден: телевизионни реклами, електронна поща, телефонни обаждания, списания, брошури, видеоклипове, плакати, разговори – списъкът е почти безкраен.
Каква част от тази информация наистина оформя нашето мислене? Колко източници ни убеждава, че пътят към щастието е чрез придобиване на телесна красота, пари, слава и стотици други неща?
Колко от тях се стремят да ни накара да вярваме, че най-важното нещо в живота са финансовия успех, уважението на другите, власт, секс? Много е трудно да се устои на натиска на цялата тази информация.
Но Бог ни призовава да оформяме мисленето си само въз основа на Неговата истина. Това, което е ценно в света е безполезно пред Бога. Светът презира ценното и възвишеното у Бога.
Кой е твоят учител и господар – Христос или света?

Енергийната криза в началото на 70-те години, принудила правителството на Холандия да се забрани осветяването на витрините на магазините.
Бижутер от град Рурмонд това положение не го устройвало.
На улицата близо до витрината на своя магазин той поставил малък генератор, който се задвижвал с ръчка.
Така, който искал да види осветена витрината, трябвало да повърти ръчката.
Излишно е да се казва, че всяко момче, което минавало край витрината, завъртало ръчката.
Така знанията по психология помогнали на изобретателния бижутер, да направи отлична реклама на магазина си.

През 2005 г. британският студент Алекс Тю не е имал достатъчно пари, за да плати за обучение си. За това той решил да продава пиксели.
Алекс създал сайт milliondollarhomepage.com, където поместил изображение с размер 1000 х 1000.
Всеки можел да си купи по една частица от това изображение по долар за пиксел и да помести реклама на своя сайт на нея.
След по-малко от 6 месеца всички пиксели били продадени, а Алекс спечелил 1 милион долара.
Скоро множество последователи се опитали по същия начин да спечелят пари за различни цели, но те успели да спечелят много по-малки суми.