Когато Йовка разглеждаше снимките на телефона си, изведнъж трепна. Тя видя фотография, на която лежи на плажа напълно изтощена, разперила ръце и крака  и дала гръб на всичко.

Йовка беше в шок: „Кой ми е направил тази ужасна снимка?“

Тя изпита отвращение към себе си, което нарастваше и ставаше още по-голямо със всяка измината минута. Бе готова да се разплаче.

Йовка вече се канеше да изтрие снимката, когато в стаята влезе синът ѝ.

– Може би ти ще ми кажеш, от къде се взе тази моя снимка? – обърна се тя към сина си и му показа снимката.

Първата реакция на юношата бе усмивка.

– Аз те снимах, когато бяхме край езерото миналата седмица. Просто не можах да устоя….

– Но ти трябваше да ме попиташ, преди да вземеш телефона ми и да ме снимаш, – каза сърдито Йовка.

– Права си, мамо, но погледни колко добре изглеждаш тук. Не е ли така?

Йовка още веднъж погледна снимката и се опита да разбере, какво искаше да каже синът ѝ.

Дойде и дъщеря ѝ, хвърли едно око на снимката и каза искрено:

– Ти си много красива! На мен ми харесва тази снимка.

Йовка въздъхна дълбоко. Но това ѝ беше  нужно на този етап. Тя винаги обръщаше внимание на своите недостатъци. Но постепенно всичко започна да се представя в друга светлина пред нея.

Тя все още виждаше своите пълни бедра, но видя и жена, която се е уморила след разходка с децата си.

Йовка виждаше пълните си ръце, но същевременно с това видя ръцете на майка, която вдига децата си на ръце, за да не наранят краката си о камъните или да ги изгорят на горещия пясък.

Тя виждаше пълна жена, която бе облякла черен затворен бански, за да скрие проблемните си части на тялото, но виждаше и щастлива майка, която не се щадеше за своите деца.

От дълго време тя се бореше с наднорменото си тегло, както много други жени и навярно щеше да продължава и за напред така.

– Изглежда, – въздъхна тъжно Йовка, – няма да бъда стройна и слаба. Вярно е, че често се тегля на кантара, но не позволявам излишните ми килограми да ми пречат да живея.

Тя често отиваше с децата си на разходка. Понякога дори се чувстваше привлекателна. Е, не беше много сигурна в това, но се стараеше да мисли в тази посока.

„Може би е така, защото съм вече стара и много разсъждавам, – помисли си Йовка. – А може би сега се грижа за много по важни неща, отколкото за впечатлението, което правя на другите. Виж как децата ми гледат на моето тяло. Техните очи са изпълнени с любов“.

Така тя престана да мрази тялото си.

– Разбира се, – обясняваше Йовка на една своя приятелка, – ще продължа да се занимавам със спорт и правилно да се храня, за да бъда здрава, но именно сега искам да обичам тялото си такова, каквото е. Бих искала да се видя такава, както ме виждат моите деца.

Жените по целия свят, както кльощавите, така и тези с по-пищни форми, искат да изглеждат универсално изящно, стилно и ефектно.

Нека да се разберем, има ли в съвременната мода изящна и в същото време практична и удобна рокля? Такава рокля, която може да се облече на парти, в института, на работата или просто на разходка?

Не съм фантазьорка, нито изобретател.

Въпреки всичко такава дреха съществува! Тази рокля е в стил A-Line. Тя е равномерно разширяваща се надолу. Формата ѝ наподобява буквата „А“. Разработена е  от Кристиян Диор през 1955 г. Тази форма е адаптация на рокля трапец на Кристобал Баленсиага. На модните подиуми A-Line е била въведена след смъртта на Диор.

Триумфалното завръщане на рокля A-Line, е невъзможно да не се забележи и в наше време.
Много почитателки на модата са забелязали нейните преимущества и универсалност.

Рокля с такава кройка, перфектно скрива всички недостатъци на женската фигура и по-добре подчертава  достойнствата ѝ.

Девойка в такава роля, ще бъде неотразима.

Насърчавайте тези, които са плахи. Грижете се за тези, които са слаби. Бъдете търпеливи към всички.

Когато служите на човек, който умира, вие го правите чрез физическо си присъствие, но той се нуждае и от практическа помощ.

Какво означава това? Че вие ​​правите малки неща за него, но по практичен начини.

Хората, които умират обикновено не се чувстват добре. Те често имат болки. Можете да им осигурите комфорт, като им помагате и за най-дребните неща. Да загасите или светнете лампата им. Да го нахраните, да го изведете на разходка, ….

Можете да покажете любов, като предлагате практическа помощ за облекчаване на болките и дискомфорта.

Когато хората са в болка, те не се чувстват радостни и щастливи. Когато хората умират, са неразположени, заядливи, дори и агресивни, защото не се чувстват добре. Можете да покажете състрадание, доброта и търпение, за да ги подкрепите.

Защо това е важно? Тъй като още един от страховете, които хората имат, когато умират е страх от загуба на контрол. Първо, те не могат да ходят, да стават от леглото си или да използва тоалетната.

Можете да служат на хората, които умират, като разберете от какво се нуждаят. Всеки път им давайте възможност за избор. „Искате ли вашите чехли?“ „Желаете ли да сменя предаването по телевизията? Какво бихте искали да гледате?“ „Искате ли вашата закуска или по-късно ще се храните? “

Понякога най-малкия жест или навременна помощ може въздейства върху някой, който е изправен пред смъртта. Вашето присъствие е служение към този човек, а вашето състрадание се изразява чрез практическатас,урт, присъсъвие помощ, която му оказвате.

Австрийски учени са съобщили, че деца, които много време прекарват пред телевизора, с течение на времето костите им стават по-уязвими, отколкото на техните връстници, които прекарват повече време на улицата.

Според доклада на учените, до този извод се е стигнало след анализ на данните от последните 15 години.

Костите на деца, които прекарват много време пред телевизора са по-уязвими поради излъчването от екрана. Също така са вредни за костите смартфоните и таблетите.

В рамките на своето изследване лекарите са изследвали 1,5 хиляди деца. Бил им задаван въпрос: Как предпочитат да прекарат свободното си време пред компютъра или не?

Оказало се че феновете на телевизията, приставките и таблетите имат значително по-малко минерали в организма си, отколкото другите деца.

За да се подобри здравето на децата, специалистите препоръчват повече време да се отделя за спорт или активна разходка.

Две жени се разхождаха по крайбрежната част на града. Обикновена разходка, с участие в шеговит конкурс и спечелена играчка, за постигната победа в него.

Жените бяха спечелили огромен мечок, който приеха със смях, като награда за ловко хвърляне на стрелички по балони.

Радвайки се по детски, жените започнаха да се оглеждат за някое дете, така че играчката да си намери свой господар.

Скоро те видяха малчуган на около пет години, който здраво стискаше ръката на баща си, а в същото време риташе гладко камъче, което със звън се удряше в бордюра и отново се връщаше в краката на момчето.

– Виж какво мече, – без да се уговарят двете жени отидоха при детето. – Харесва ли ти? Взимай го, твое е! Радваме се, че можахме да те ощастливим с тази играчка.

След известно мълчание, момчето изрече обичайната дума за такива случаи:

– Благодаря.

В тази внезапно оформила се компания всички се усмихваха, освен бащата на момчето, който гледаше към пода и за изненада на всички в очите му се появиха сълзи.

– Това е първата дума, – каза бащата, – която синът ми произнася след дълго мълчание. Когато баба му почина той спря изведнъж да говори.

Благодаря, обикновена дума, която за много се оказва доста сложна по различни причини. За някои тя е просто вежливост, други и придават религиозно значение, а тя е просто съкращение – благо даря на някого.