Старият мост бе любимо място за разходки. Тук често си правеха снимки месните жители и идващите насам туристите.

Но миналата година казаха, че мостът вече е опасен за преминаване и затова го оградиха с високи метални заграждения. Даже поставиха предупреждаваща табела: „Преминаването забранено! Опасна зона!“

Тази сутрин на Стария мост бе забелязано само момиче. Явно то искаше да скочи долу. Видяха я няколко души. Те се притесниха много, но освен да звъннат на съотвените служби, не предприеха нищо друго.

От там мина Павел Славов, фелдшер от Бърза помощ. Той също я видя.

Пренебрегна всякакви инструкции за безопасност и бавно започна да се придвижва към момичето. Съвсем нямаше намерение да чака пожарната и аварийната, да дойдат и да свалят момичето, до тогава тя можеше да е скочила вече.

Как можеше Павел да не се намеси? Момичето бе съвсем младо.

Духаше силен вятър, а тя съвсем не би дочакала другите служби да дойдат и не би позволила да я свалят. Просто вятърът щеше да я духне от мястото, на което се бе покачила.

Чуваха се викове. Момичето плачеше, а Павел приближавайки към нея и говореше, опитвайки се да я накара да забави и изобщо да не изпълни намерението си, докато достигне до нея:

– Успокойте се! Успокойте се!

Когато стигна на една ръка разстояние от нея, рязко я дръпна назад и я бутна по гръб. Хвана ръцете ѝ и блокира тялото ѝ, за да не може момичето да предприеме по-нататъшни отчаяни действия.

През това време се изкачи един от пристигналите  полицаи и  помогна на Павел бавно да я спусне долу.

Беше страшна гледка.

– Ами ако тя бе паднала долу върху леда, щеше да бъде мъртва – трепереше една жена, която бе станала свидетелка на случилото се.

– Този млад човек е достоен за уважение, – каза белокос старец, който също бе наблюдавал събитието. – Нека Бог те опази и тебе младежо!

Павел бе постъпил съвсем по човешки, действал бе инстинктивно и веднага, но в резултат от намесата му, бе спасен един живот.

Снежинките могат да бъдат под формата на прозрачен „кристал“ прах. Такъв прах се появява при силно застудяване. Формата на снежинките показва, какво е времето в горните слоеве на атмосферата.
Снежният прах много бавно се отпуска на земята и я покрива с бял пухкав слой.

Ако в него има отенък, за това трябва да се погрижат еколозите, Това означава, че ветровете са донесли вредни емисии от химически заводи и хората трябва веднага да се предупредят за тази опасност. Разходката по такъв сняг е нежелателна.

Трябва да се отбележи, че 95 % от снежинките е въздух. По-точно, структурата им съхранява въздуха, при който са почнали да се образуват. Става ясно, че снежинките събрани в облак преодоляват големи разстояния и могат да носят опасност за здравето на човека.

Известно е, че на Рождество през 1955 г. в Калифорния е паднал зелен сняг.. Много от живеещите там го опитали на вкус. Мнозина починали, а други се разболели. Какви химически вещества е съдържал не се знае.

Средният размер на снежинката е около 5 мм. Ако ги разгледаме с лупа, ще видим, че те имат шестоъгълна форма с лъчи, които се състоят от тънки ледени кристали.

Домашните телескопи не могат да се сравнят с тези използвани в обсерваторията, но всяка година качеството им се подобрява, а цените им спадат.

В резултат на това любителите астрономи стават все повече и понякога те правят невероятни открития преди професионалните си колеги.

В края на 2012 г. група любители астрономи, нарекли се „Ловци на планети“ открили цели 42 нови планети, 15 от които, ако се съди по разстоянието им от звездите, могат да се окажат подходящи за живот.

Само за два месеца, двама от „ловците“ направили голямо историческо откритие….

През октомври 2012 г. Киан Жак и Роберт Гаглиано, забелязали планета PH1, разположена в звездна система с четири светила.

Самата планета е газов гигант, въртяща се около две слънца. И преди са откривани система с четири светила, но в тях не е забелязвана планета.

Учените отдавна са се научили да измерват разстоянието от земята до слънцето. Сега то се счита за 149 597 870 километра.

По-рано са смятали, че то е неизменно. Но през 2004 г. руските астрономи забелязали, че земята се отделя от слънцето с около 15 сантиметра на година, това е 100 пъти повече, отколкото е грешката при измерването.

Става това, което по-рано бе описано във фантастичните романи: Планетата се отправя на „свободно плаване“. Причината за появата на това пътешествие за сега е неизвестна.

Разбира се, ако скоростта на отдалечаването не се измени, то ще преминат още  стотици милиони години, преди да се отдалечим от слънцето толкова, че планетата да замръзне.

Ако скоростта се увеличи или Земята започне да се приближава към слънцето?

За сега никой не знае какво ще стане по-нататък.

Един от най-късите полети ще се осъществява от авиокомпания People’s Viennaline.

Маршрутът ще свърже австрийския Фридрихсхафен и швейцарския Санкт Гален. Разстоянието между градовете ще бъде изминато от самолет само за осем минути. Такъв полет ще има два пъти през деня.

Нововъведението ще започне през ноември. Цената на билета ще бъде 40 евро.

В компанията очакват маршрута да стане популярен. Въпреки, че разстоянието между двата града е само 20 километра, изминаването му по земята не е съвсем лесно. Градовете са разделени от Боденското езеро. С кола ще трябва да се направи обход от почти 80 километра, което е около час път.

Новият полет ще се счита за един от най-късите в света и в Европа. По-рано този статус е принадлежал на маршрута на компанията FlyNiki от Виена до Братислава, столицата на Словакия. Самолетът е бил във въздуха около 10 минути. Сега този полет е закрит.