Съществува особен прибор – фонограф, от гръцки „фоне“ – глас, звук и „графо“ – пиша, който записва звуците. Той е изобретен от Томас Едисон.
Това устройство е проектирано по такъв начин, че колебанията на звуците от говор или пеене във въздуха се предават на тънка пластина, към която е прикрепен остър щифт. Той се плъзга по спиралните линии на въртящата се пластина и вместо равни канали се образува редица задълбавания на определени интервали.
Ако след това поставим тъп щифт да обикаля по тези линии, пластината ще почне вибрира и ще издава звуци, които възпроизвеждат записаният на апарата преди това говор или песен.
Ако човек може да улавя и записва звуковете, колко повече това прави Бог. Божият фонограф е толкова чувствителен, че Той с учудваща точност записва не само думи, но и интонацията, и мисли.
Думите са екран на душата и сърцето на човека.
Ние се възмущаваме от физическите престъпления: кавги, прелюбодействай, убийства, но по-леко гледаме на престъпления, свързани с думите, като осъждение, унижение, предателство, лъжи, публикуване на вредно съдържание, развращаващи думи. И все пак последствията от престъпления, свързани с думите са много по-тежки и значими, отколкото тези от физическите престъпления. Единствената разлика е, че злото от физическите престъпления е по-забележимо.
И ако нашите думи и мисли са лоши, тогава всеки от нас ще отговаря пред Бога за тях. Писано е: „За всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“.
Нека бъдем предпазливи и разумно в това, което говорим!

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.

Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.

За сега се смята, че кучетата виждат света само в черно и бяло, което им позволява само да правят разлика между различните нива на яркост. Напоследък обаче, руски учени са експериментирали и са заключили, че кучетата могат да различават някои нюанси на цветовете.

Учените твърдят, че кучета имат само два „конуса“ за цветовото пространство, а не три, както е при човека и могат да различават само два цвята син и жълт. Установено е, че тези четирикраки приятели могат да различават и отенъци на тези цветове.

В един експеримент включващ осем кучета листа с различни нюанси на цветовете са били поставени над купичките с храна. Специалистите отпечатали четири листа хартия с тъмно жълт, тъмно син, светло жълт и син цвят. Например, тъмно-кафяво листо закрепили над купата с най-вкусната кучешка храна – сурово месо. Животните трябвало да са запознаят със съдържанието на всички хранилки и да намерят връзка с нюансите на цветните листове.

След три опита кучетата са се научили безпогрешно да определят тази хранилка, в която стои най-привлекателната храна и веднага тръгват към тъмно жълтия лист.

В резултат на експериментите, учените са заключили, че кучетата виждат не само синьо и жълто , но също така правят разлика между различните нюанси на тези цветове.

Ан Макосински от Канада е разработила фенерче, което се захранва от топлината на човешките ръце.

Целта й е била да намали количеството използвани батерии за еднократна употреба, които се хвърлят в боклука и замърсяват околната среда.

Това фенерче може да стане по-евтина алтернатива за хора, които не могат да си позволят електричество за осветление на дома си.

За създаване на термоелектрическото фенерче, тя е използвала плочките на Пелтие, които произвеждат електричество чрез нагряване от едната страна и охлаждане от другата.

Нейното изобретение се състои от две алуминиеви тръби, които се намират във втората PVC тръба с отвор, който позволява ръцете на човек да влязат в контакт плочките на Пелтие.

Проектът е ергономичен, термодинамично ефективен и изисква температурна разлика само от пет градуса, за да произвежда до 5,4 MW яркост.

Тази технология може да помогне за предотвратяване на ненужното използване на батерии, които са източник на пропускащи в земята токсични химикали. А това, в крайна сметка, може да осигури евтини, възобновяеми източници на светлина за развиващите се страни, където хората нямат достъп до електричество.