Група младежи използваха затоплянето на времето, за да се съберат и побеседват.

Вальо бе възторжен:

– Исус дойде да победи врага чрез страдание на кръста, а не чрез отмъщение върху тези, които Го измъчваха. Така това насилствено действие предизвика промяна чрез Божията любов и прошка в Исус.

– Така е, – съгласи се Бисер, – Господната милост може да превърне насилието във вяра в Него.

– Да, – поклати глава Стефан, – Исус на кръста остана непоколебим в името на онези, които „не знаеха какво вършат“. Спасението в страданието е Божи дар за всички, които вярват.

– Понякога нашето страдание или това на някой друг изглежда несправедливо или ненужно, – сбърчи нос Атанас.

– Ако е така, чрез вяра потърсете да видите по-голямата история на Христовото спасение в действие в други нуждаещи се души, – плесна с ръце Бисер.

Сашо със своите сравнения не устоя и се обади:

– Господ Исус не губи от болката. Точно както съвременната технология генерира електричество от рециклирани отпадъци от сметищата, така и Божията удивителна благодат може да спаси души, заровени в боклука от изгубена любов.

Михаил умислено добави:

– Вместо да се гледа на несправедливостта като на поредното ненужно престъпление, …. забележете, Светият Дух я използва, за да оправдае онези, които са отделени от Бог в техния грях. За това нашето дълготърпение дава възможност на Духа да привлече изгубени души към Исус.

– Страданието е платното, върху което Христос гравира Своята вечна покана да бъдем с Него, – заключи Вальо.

Мирон бе свел рамене и говореше почти шепнешком:

– Не исках да го правя. Зная, че трябваше да спра да негодувам и да не се гневя, но се раздразних, а това не бе добро.

Днес той отново бе кипнал, а сега съжаляваше.

– Сякаш хората нарочно гледат да ме провокират, – Мирон търсеше оправдание в ситуацията.

Той вдигна ръце и изпухтя:

– Старая се всичко да е наред. Нима те не разбират, че не харесвам, когато ми се присмиват.

Мирон тежко въздъхна:

– Да, просто се оправдавам. Наясно съм, че наранявам хората, когато се ядосам. И не само тях, а и Бога.

Очите му се напълниха със сълзи и той падна на колене:

– Прости ми, Господи. Помогни ми да поискам прошка от хората, които обидих. Замени гнева ми с вътрешен мир. Нека повече да слушам и по-малко да викам. Зная, че Ти всичко ще наредиш така, както е най-добре. Благодаря ти за благостта и милостта към мен.

Данчо бе се намръщил:

– Прошката не е извинение, нито е преструвка.

Той го осъзнаваше, но все още го болеше.

Дичо го потупа по рамото:

– Да простиш означава да продължиш напред, без да задържаш обидата в себе си.

– Да, но … ти не знаеш, – размаха ръце Данчо.

– Това не означава, че го извиняваш, нито че го подкрепяш, – заяви Дичо.- Отмъщението е Божа работа. Остави Господ да се занимава с него.

– Мога ли да моля Бог за благодат, когато нямам желание да я отдам? – попита с тъга Данчо.

– Добър въпрос, – усмихна се Дичо. – Щом ни е дадена благодат, нужно е свободно да я даваме.

Данчо само въздъхна, поне на този етап това бе трудно за него.

Борис бе доста възрастен. Отдавна се бе пенсионирал. По здравословни причини трябваше да се откаже от шофирането.

Живееше сам.

– Въпреки всичко, се нуждая от помощ, – споделяше той с приятели. – Трябва да взема покупките си, да купя от аптеката лекарства, а в неделя някой трябва да ме закара на църква.

Борис обичаше дните в дома си.

– Наслаждавам се на безплатна музика за поклонение онлайн и библейско преподаване по телевизията през целия ден.

Той прекарваше дните си заобиколен от Писанието, молитва и хваление.

Навиците, които поддържаше, бяха резултата от това, къде бе засадено сърцето му.

Намерил благоволение в Бога, Борис се наслаждаваше на Неговата истина. Често размишляваше върху нея, за това не следваше бунтовния модел на този свят.

Трудности има всеки, но живот установен в пътищата на Господа “ е като дърво, посадено край водни потоци. . . чийто лист не повяхва“.

В зависимост от сезона на живота ни не винаги сме в състояние да прекарваме повече часове на ден в изучаване на Библията.

Въпреки това, Исус засища всеки, който е жаден, който дойде при Него, а Светият Дух изпълва Неговите последователи като река.

Можем да натопим сърцата си в живата вода чрез хваление и разсъждение върху Писанието, а също и чрез грижа за другите, говорене с Бог, докато работим или молим за прошка, когато сбъркаме.

Следвайки Божията мъдрост, ние поставяме сърцата си в плодородна почва. Този живот се нарича праведен и Бог бди над него.

Петко още таеше отмъщение за най-грозните моменти, които бе преживял в живота си. Това замразяваше погледа му и той постоянно си представяше жестоките картини от миналото.

Приятелят му Слави един ден го попита:

– Това непрекъснато напомняне на преживяването, ще те направи ли по-добър?

Петко усещаше, че това го унищожава, но упорстваше:

– Не смятам, че Бог ще се справи по-добре от мен с това. Той може да наказва твърде малко или много бавно. За това взимам този въпрос в моите ръце.

– Чуй, – съветваше го Слави, – на Бог принадлежи възмездието. Само Той може да определи точните присъди. Отмъщението е Негова работа. Остави враговете си в Божите ръце.

– И какво да простя и да ги оставя ненаказани?

– Прошката не е одобрение на това, което са ти направили. Можеш да мразиш, начина, по който са злоупотребили с теб, но не позволявай на омразата да те погълне.