Един човек паднал в дълбока пропаст. Лежал изранен и загивал.
Притичали приятелите му. Хванали се един за друг и се опитали да се спуснат при него, за да му помогнат, но едва не паднали.
Дошло милосърдието. Спуснало стълба към пропастта, но тя се оказала къса и не стигала до човека.
Пристигнали добрите дела, които човек бил направил преди да падне в пропастта. Те спуснали въже, но то се оказало късо.
Напразно се опитвали да спасят човека, неговата голяма слава, парите му и властта, която упражнявал.
Накрая дошло покаянието. То протегнало ръка, а човекът се хванал за него и излязъл от пропастта.
– Как ти се отдаде това? – попитали всички изненадани покаянието.
Покаянието нямало време да отговаря, защото бързало да спаси други хора, на които можело да помогне само то.

Изпод скалата извираше бистър ручей. Стадо елени пиеха от него вода. Тъй като вятарът духаше от тяхната посока, животните не забелязаха приближаването на ловците. Радой вдигна пушката и се прицели във водача, но Лальо блъсна пушката и със ръка  посочи голяма змия, която се промъкваше от другата страна.

Нетърпеливия Радой се прицели в змията, но Лальо отново го спря. В този миг елените явно усетили опасността, тревожно подскочиха и се спуснаха в различни посоки.

Грамадното тяло на змията се изтреля като пружина, чу се жалното блеене на малко еленче, което бе попаднало в смъртоностната хватка на влечугото. Костите му изпращяха и то се превърна в голяма мръвка кървящо месо. Змията отвори голямата си паст, за да погълне жертвата си.

За трети път Радой се прицели, но беше спрян. Змията едва бе докоснала главата на еленчето, когато я закри огромна сянка. Върху нея се стрелна орел.

Започна борба. Двамата противника се бяха вплели в огромно кълбо. Те се душеха и разкъсваха един друг. Когато най-после змията се изпъна в смъртоностна агония, орелът заби нокти в гръбнака, точно зад главата ѝ и го прекърши.

Орелът разкъса с острите си нокти тялото на змията и закълва кървавото месо. Когато се насити, вдигна наблизо лежащото еленче и го отнесе на орлетата си.

– Интересно, – обади се Добри, – защо орелът първо се нахвърли върху месото на старата змия, а не върху еленското, което е много по-вкусно?

– Няма нищо по-вкусно от месото на врага, – каза Лальо, – особено ако си се сражавал с него в смъртен бой.

Минаха много години от тогава и тези мъже бяха на лов пак по тези места. Същата черна гола скала се извисяваше към небето, а по нея пълзеше нагоре триметрова змия. Това ѝ струваше много усилие, но откъснеше ли се от скалата, щеше да падне долу и да се размаже.

Вероятно това беше рожбата на оная змия, която бе победена преди години от орела. Интересно, какво теглеше нагоре тази змия. Хората погледнаха нагоре и видяха голямо орлово гнездо, а там се подаваха неоперени малки орлета..

Змията искаше да отмъсти за майка си, като убие орлетата. Чу се тревожен призивен крясък, малките усещаха приближаващата ги смърт.

Младата змия пълзеше бавно и упорито. До гнездото оставаше съвсем малко. Тя се изправи над гнездото и утвори уста, но се чу свистене на орлови крила…

Старият орел беше загубил предишната си сила, но изпълнен със смелост се хвърли да защити гнездото. Орелът хвана змията, откъсна я от скалата и двамата полетяха към пропаста. Орелът се опита да се издигне нагоре, но змията го порази преди смърта си. Пречупеното крило не издържа и орелът рухна върху скалите.

Има само един начин за това. Той е да се разбере дали обещанията, които са дадени не са били просто думи. За да направите това, трябва да се даде време на човека да прояви себе си.
Разбира се, истинската любов се определя от действията, които извършваме спрямо нашият любим в момента, когато той преживява огромни трудности и скърби в живота.
Истинската любов означава не само да сте живели заедно в продължение на много години, броят на децата или нещо друго, това са взаимоотношения между двама души, които се основават на взаимното разбирателство, приемане и грижи един за друг.
Истинската любов е умение да се създава хармония и блаженство помежду ви. Едва ли някъде можете да намерите идеални отношение, които да се формира от себе си, защото истинската любов идва само за тези, които са готови да работят неуморно  за нея.
Финансови проблеми, ежедневието, болестите, различни големи и малки проблеми, и притесненията са най-добрите катализатори показващи пукнатините и дупките, а понякога дори огромни пропасти и скали, на вашата планета, наречена Любов.
Само истинската любов, преминавайки през всички мъки и лекувайки раните, продължава да расте от ден на ден и достига до немислими размери.
За да намерите истинската любов трябва да бъдете открити и честни и, разбира се, да имате в себе си любов, за да я споделите със своя избраник.

Двама приятели разговаряли. Единият настойчиво твърдял:
– Аз трябва непременно да скоча в тази пропаст.
– Но защо ще го правиш? – опитвал се да го спре другият, поразен от неочакваното му решение. – Ти ще се убиеш!
– Първо, там на дъното на пропастта има зелена трева, аз ще мога да развъждам животни. Освен това там има прекрасна гора, така че ще си построя дом. А освен това там има ручей, ще направя градина и ще отглеждам плодове и зеленчуци. Няма какво повече да чакам, скачам! Другият се опитал да го задържи, но той се откъснал от ръцете му и с радостен вик скочил в пропастта.
Дом така и не построил …..

Оказва се, че всички „панически“ думи са дошли от Гърция, по-точно от гръцката митология.
Именно в нея „обичайният“ Пан е покровител на природата, пастирите и стадата.
Според легендата той можел да предизвика такъв страх, че човек бил готов да бяга, без да избира пътя си, не забелязвайки, че може да падне в пропаст, в канавка или бурна река.
Съгласно митологията Пан можел да предизвика силен страх и във войската. Гърците вярвали, че поради това в битката при Маратон персийската армия е избягала от бойното поле.
От тук и идва изразът „панически страх“ и думата „паника“.