Едно царство било потънало в забрава, сякаш всичко в него било заспало. Там птиците не отлитали в далечните страни, защото такива изобщо нямало.

Реките не се изпълвали с вода, след топенето на снеговете, защото там нямало пролет. Даже никой не събирал узрелите плодовете, преди да дойдат студовете, защото есента не познавала пределите на това царство.

Земята раждала само тръни и бодливи храсти, а свраките с граченето си разкъсвали тишината.

Кой би живял на такова място и в такова царство? Къде се намира то?

Царството е във всеки един от нас поотделно. Като владетели на това място, ние трябва да се грижим за него.

Внимавате ли на това, какво сеете в царството си? Това е голяма отговорност.

Ако утре израсте нещо горчиво, ще можете ли да се заситите с него?

„Каквото посееш, това ще пожънеш“.

Ако в гняв и злоба очакваме да се случи нещо, не ни очаква нищо добро.

Благословението от Бога е дар за благородните, милостивите, дълготърпеливите, за търсещите правдата.

Твоето царство очаква благословения. Ако е обрасло с  тръни и бодили, време е да го очистиш и да го преобразиш в плодородно място.

Нека се съединят копнежите на човека със Словото, което ражда живот и да се роди безценен плод в преизобилна мяра.

И пролетта се зададе. В различни краища тя се проявява по особен начин. През пролетта настъпват промени и изменения.

Това е като времето, когато искаш да изхвърлиш всичко старо и ненужно, да забравиш за старите обиди и да не обръщаш внимание на неща, които не заслужават изобщо да ги погледнеш.

„Основното нещо си остава климата у дома …“.

Кой създава „лошото време“?

Разбира се , ние, мили жени. От нас зависи, ще бъде ли приятно на другите от семейството у дома или ще предпочетат приятелите, или работата. На жените ѝ е дадено да се грижат за уюта в семейството.

Какво се случва в дома ни, ако всяка сутрин започне със суетене, блъскане в банята, тичане, подгонвате на децата, мъжа си или домашните любимци за нещо дребно? Но така може да мине целия ни ден …

А вечерно време, когато сили ни са близки до нула, трябва да направим още толкова много неща…..

И все още сме живи! По-скоро съществуваме в такъв непоносим режим. Често се сриваме, крещим на децата си, ругаем мъжа си, колегите или продавачите в магазина ….

Уверени ли сте, че така искате да живеете и да се чувствате?

Вие навярно се радвате, когато сутрин всички от дома бързат да напуснат къщата. Но те могат да бързат, защото не искат да слушат вашите викове и да не гледат ядосаното ви лице …

Какво да правим?

Както винаги, нека започнем промяната от себе си.

На цветомузикалните фонтани изхвърлящи струи вода вертикално от върха на различни височини в наше време никой няма да учуди. Такива има в много градове.

Но цветомузикален дълъг мост, приличащ на гигантски водопад, може да видите само в южнокорейския град Сеул. Мостът романтично е назован „Лунна дъга“.

Неговата дължина е точно 1140 метра.

Разбира се, в света има много дълги мостове, но сеулският е попаднал в книгата на рекордите на Гинес като мост фонтан, с биещи струи от двете страни. Такъв никъде няма да видите.

Официално съоръжението е било открито през пролетта на 2009 г. В моста са монтирани 38 много мощни електрически помпи. Всяка минута разходът на вода падащ от двадесет метра е равен на 190 тона.

Допълнителното осветяване на водата се осъществява с разноцветни огромни светодиодни лампи прожектори яркостта и цвета, на които се сменят в такт с музиката.

Мостът фонтан е особено красив в лунна нощ. Осветените струи вода, които под напор изригват с шум хоризонтално и надолу, създават лунна дъга от двете страни на моста.

Картината е невероятна и завладяваща. Танцуващата вода създава илюзия на фона на града за фантастично присъствие на планета някъде в други светове.

През ноември получих пръчки от розов храст като подарък, с пожелания да ми бъде нещо като мост към пролетта.

В упътването бе написано устойчиви, цвят червен, но на вид бяха само голи пръчки с големи бодли.

Това, че е устойчив е добре, за това го оставих на терасата да презимува. Същата нощ имаше голям студ. А на следващия ден видях, че съм забравила да завия пръчките с чувал от зебло.

„Край, – помислих си, – свърши се с моето мостче към пролетта. Ех,  дано се укажат наистина устойчиви, но като гледам какво прави зимата край него….“

В началото на март природата засвири пролетната си увертюра. Започнаха да надничат зелени стръкчета и разноцветни пъпки разкриха красотата си.

Хвърлих един поглед на розовите пръчки и замръзнах …..Видях отново само сухи стебла с бодли, а кората им се лющеше.

– Давам ти срок само една седмица, а после …. в коша, – заканих се, не на шега.

Боднах пръчките на слънце и ги полях ……

Странно нещо е пролетта. Преброих пъпките и се засмях.

В съвремения китайски, а също и японски език април означава „четвърти месец“.

Във финският език месец април  се нарича huhtikuu, което се превежда като „месец за горене на дърветата“. По-рано именно през април са сечели и горели дървета, за да освободят земя за селскостопанско обработване.

В южното полукълбо април е втория есенен месец.

Името април идва от латинския глагол aperire, което означава „отваряне“, защото през този месец в Италия започва пролетта и цъфтят дърветата.