Дойде пролетта и според нашите предци, това става не през март, а през април.

По-точно в деня на пролетното равноденствие започва срещането на пролетта и продължава до 1 април.

Като всеки спящ, който се е събудил, мъничката фея на дома се събужда недоволна. Хората се опитват да я успокоят с каша, мляко и хляб.

Но само храната не е достатъчна, за да умилостивиш малката фея. На нея ѝ е нужно да се забавлява. За това хората организират местни гуляи, разигравания, шегуват се едни с други. Смях и шеги се чуват в къщата през целия ден.

С течение на времето за срещането на пролетта и домашната фея постепенно са забравили, но обичаят да се шегуват помежду си, хората правят и до днес.

Фразата „На 1 април не вярвай на никого“ звучи и сега актуално.

През пролетта по всички зелени площи на града и цветните лехи разцъфтяват жълти, като малки пиленца, глухарчета.

Те радват човешките очи, уморени от дългата зима и светят с ярки, радостни краски.

Някои вплита цветовете им във венче, а домакини използват младите листа, пъпките, дори и корените на глухарчето, за да приготвят вкусни ястия, като конфитюри, супа, салата, котлети.

Освен това, най-опитните могат да приготвят от тези диворастящи растения настойки и отвари. А от корените му се получава чудесен заместител на кафето.

Всъщност, повече от хиляда години глухарчето се използва в народната медицина, но това знаят малко хора.

В глухарче се съдържат много витамини като А, В, С, Е и PP. Също така, то включва много макро и микроелементи, желязо, калций, селен, фосфор, магнезий и цинк.

В глухарчета има флавоноиди, киселини, антисептици, тонизиращи средства, които допринасят за подмладяването на тялото и бързото възстановяване след боледуване.

Не, не съм се объркала!

На 14 март нашите предци са празнували Нова година. За нас това е изненадващо, защото сме викнали да срещаме Нова година на 1 януари.

Но в древни времена славяните срещали Нова година именно в първия пролетен ден – 1 март (по нов стил на 14 март).

Новата година била символ на началото на новото време и идването на истинската топлина. Това е древно и най-естественото от известните на нас празнувания на Нова година.

След приемането на християнството този празник започнал да се отбелязва, като ден на мъченицата Евдокия, която е взела на себе си образа на Пролетта.

Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.

Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден

Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.

Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?

Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?

През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.

Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.

Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!

В Израел има повече от 75 градове и всеки има собствено име. Може би сте слушали за Тел Авив, но замисляли ли сте се какво означава това име? Не е далеч от Тел Авив се намира Гиватаим. Какво означава това име?

Всяко име е история.

Тел Авив (תל אביב) са две думи. „Тел“, което на иврит означава „малък хълм“, и „Авив“, което означава „пролет“. Тел Авив означава „малък хълм на пролетта“ или „хълм на пролетта“.

Името Гиватаим (גבעתיים) се състои от думата  “гив’а”, което означава „хълм“ и еврейската наставка „-аим“, която удвоява предхождащата дума.

Така че, Гиватаим означава просто „два хълма“, на върха на които е започнало строителството на града.