Германските власти са поставили началото на проект за изграждане на първото еко-селище в историята на страната. Строителството на населения пункт е по технология на Earthship, при която се подразбира почти 100% автономност при поддаване на енергийни ресурси отвън.

Селището е максимално екологично чисто. Това засяга, както процеса на създаването му, така и материалите, които се използват при строителството на селището.

Като строителни материали са използвани  вторични суровини, като например, остатъци от дървен материал, стари гуми, останали суровини от други строителни обекти и подобни такива.

От всичко това ентусиазирана група от строители ще построят няколко къщи за семействата, както и няколко търговски и складови сгради.

Селището ще има своя собствена инфраструктура, включително инфраструктура за ресурси. Потребността от вода ще бъде задоволена от кладенци и събиране на дъждовна вода в по-обемисти съдове.

Осветлението в сградите ще бъде естествено. Електроенергията ще се произвежда от слънчева светлина чрез използване на батерии, които са поставени около селището, както и с помощта на вятърни генератори.

В началото на 20 век предприемач Хуго Цитц построил в Дрезден тютюнева фабрика Йенице. Избраният проект за нея напомнял на джамия в ориенталски стил. Тръбите сполучливо  били замаскирани под минарета.

Това решение било продиктувано от желанието за допълнителна реклама на продукцията на фабриката, а от друга поради опасения, че градските власти няма да разрешат строителството на обикновен промишлен обект близо до историческия център.

Днес Йенице е превърнато в офисни помещения.

Живял някога един бригадир. През целия си живот той строил къщи. Остарял и решил да се пенсионира.

– Искам да оставя тази работа вече, – казал той на работодателя си. – Време е да се пенсионирам. Ще гледаме с бабата внуците.

– Добре, – казал работодателят,  – само че нека да се споразумеем така. Ще построиш последната си къща и ще те пенсионираме, с добра премия!

Бригадирът се съгласил. Според новия проект, той трябвало да построи дом за малко семейство. И се започнали: съгласувания, търсене на материали, тестване ….

Бригадирът бързал, защото той вече се виждал пенсионер. Нещо все не довършвал, опростявал, купувал по-евтини материали, така че по-бързо да ги доставят …..

Той усещал, че не прави най-доброто в работата си, но се оправдавал, че това е краят на неговата кариера.

Когато къщата била построена, извикали бригадира и работодателят му казал:

– Този дом е твой. Ето вземи ключовете и се настанявай. Всички документи са оформени. Това е подарък от фирмата за дългогодишния ти труд в нея.

Бригадирът се изчервил от срам, а всички го поздравявали и си мислили, че той се черви защото е много срамежлив, а той се срамувал от собствената си работа.

Той осъзнавал всичките си грешки и допуснати дефекти, а другите възприемали поведението му, като смущение от скъпия подарък.

И сега бригадирът трябвало да живее в дом, който е построил лошо.

Фотографът сърфист Jonathan Nimerfroh от Масачузетс ни показа невероятна гледка към морето.

Застиваща в движение вода, като известната американска напитка Slurpee, който дава името на този проект „Slurpee Wave“.

Фотографията е направена в Нантакете, остров в Атлантически океан, на който живее Jonathan.

Той разказва, че е направил снимката, когато на улицата е било много студено.

Заливът станал леден. Нито една лодка не се движела.

Във водата имало толкова лед, сякаш самата вода замръзвала пред очите на наблюдаващия.

Това е невероятно!

Височината на този гигант достига 89,5 метра. Това е жълто меранти. Расте в природния резерват, известен като „Изгубеният свят на Сабах“.

Гигантското дърво е открито с помощта на лазерен скенер., който е бил поставен на борда на самолет.

С негова помощ учените получили триизмерно изображение на тропическите гори в рамките на екологически проект.

Дървото гигант се оказало 1.2 метра по-висок от предишния тропически рекордьор.

Въпреки това, намереният жълто меранти отстъпва на 115 метровата секвоя в Национален парк Редвуд в Калифорния.