Нина бе крехко и младо момиче, но искаше много да си осинови дете. Според мнението на много бюрократи, тя имаше само един недостатък, не беше омъжена.
Нина влезе в кабинета на Ана Петрова. Тя извади от чантата си всички необходими документи, които носеше със себе си.
– Ето, – каза Нина, – събрах всички документи.
– Добре, – каза Петрова. – Искам да ви задам няколко въпроса. Нали разбирате, такива са изискванията при нас.
Нина кимна с глава в знак на съгласие.
– Вие разбирате ли каква голяма отговорност поемате? – започна настъпателно Петрова. – Да отглеждаш дете, не означава само да си поиграеш два часа с него, а после да го оставиш, това е за цял живот.
– Напълно разбирам отговорността си, – въздъхна Нина, – просто не мога да живея, знаейки, че на някому съм нужна.
– Добре, – вдигна рамене Петрова, – кога искате да разгледате децата.
– Няма да си избирам дете, – каза спокойно Нина, – ще взема това, което ми предложите.
Петрова изненадано повдигна вежди.
– Бих искала правилно да ме разберете, – каза Нина. – Истинските родители не избират децата си. Те дори не знаят как те ще изглеждат, но ги обичат такива каквито са. Аз също искам да бъда като тях.
– За първи път срещам човек като вас, да осиновява така дете, – засмя се Петрова. – Мисля, че за вас ще е добре да вземете Асен. Той е на 5 години. Майка му се е отказала от него, веднага щом го е родила. Ще ви го доведа, ако сте готова за среща със него.
– Да, – твърдо каза Нина, – искам да видя сина си.
Петрова излезе и след малко се върна водеща за ръка малко момченце.
– Асене, – каза Петрова – запознай се това е ….
– Мама, – изкрещя радостно детето.
И Асен се хвърли в прегръдките на Нина, като радостно крещеше:
– Мамо, моя мила мамо, от кога те чакам!
Нина го галеше по гърба и му шепнеше:
– Сине мой, …. аз съм с теб, няма да те оставя повече ….
Нина погледна Петрова и попита:
– Кога мога да взема син си.
– Обичайно родителите идват тук, срещат се с детето и привикват един към друг, а след това го взимат, но ако при вас всичко е наред…
– Веднага го взимам, – каза Нина.
– Добре, – махна с ръка Петрова, – по-късно можете да дойдете да оформим документите, а сега го вземете, виждам, че и той изгаря от желание да бъде с вас.
От персонала в дома бързо събраха багажа на Асен и се сбогуваха с него:
– Довиждане, Асене, и да не ни забравиш, ела ни някой път на гости.
– Довиждане, – радостно подскачаше щастливото дете, – ще дойда.
Накрая Асен хвана Нина за ръка и двамата закрачиха към дома си.
Петрова дълго гледа след тях, а после вдигна слушалката на телефона и се обади:
– Ало, Небесната канцелария ли е? Приемете една заявка. За Нина Василева, тя подари щастие на едно дете. Изпратете всичко необходимо за случая: безкрайна радост, взаимна любов, успех във всяко начинание, не забравяйте да прибавите и идеален съпруг, тя е неомъжена… Да разбирам, че са станали дефицит, но това е изключителен случай. Да и непрекъснат паричен поток, момчето трябва да се храни добре и да има всичко необходимо. Да, да, това е всичко. Благодаря.
Как да го направим? От една страна, ние трябва да вярваме, че Бог наистина работи в живота ни, дори когато ние не го чувстваме.
