Един мисионер посещаваше бедните. Веднъж попадна в един мръсен коридор и чу слаб глас:

– Кой е там?

Мисионерът запали клечка кибрит, за да се огледа. Пред очите му изникна потресаваща картина. Материална нужда и физическо страдание, а едновременно с това невиждана надежда в Бога.

Съществото беше като издялано от черно дърво, със спокойни умоляващи за помощ очи и вкаменени бръчки върху изпито лице. Негърка лежеше на парцаливо легло. Вида ѝ предизвика у него искрено състрадание.

Беше хладен февруарски ден, печката не гореше, а вътре беше тъмно.

В този ден тя нямаше вечеря, обяд или чай за закуска.

В нея не бе останало нищо друго освен ревматизмът и вярата ѝ в Бога.

Трудно можеш да си представи човек по-печално място, лишено от всякакъв уют.

Въпреки това жената с треперещ глас пееше:

Аз съм в ръцете на Исус,
Той ме държи.
Завинаги ми е дал мир,
чрез Неговата любов към мен.
На небесата има радост,
за това, че аз съм спасен.
Там ме чака моя Отец.
Там ще ми даде място Той.

Така тя благодареше на Бога и Му принасяше жертва на хвала.

Един бедняк отишъл веднъж при местния мъдрец го попитал:

– Защо съм толкова беден?

– Защото не практикуваш щедрост.

Бедният човек си мислел, че трябва да бъде много богат, за да практикува щедрост, за това попитал:

– Но как да практикувам щедрост, като нямам какво да дам на другите?

– Ти притежаваш пет неща с помощта, на които можеш да практикуваш щедрост, но ти не го правиш.

Беднякът бил изненадан:

– Покажи ми, кои са тези пет неща?

– С лицето си можеш да даряваш усмивка на хората. С очите си можеш да гледаш хората, с поглед изпълнен с любов и грижа. С устата си можеш да кажеш нещо добро за другите. Със сърцето си можеш да желаеш щастие на другите, но ти не правиш това. С тялото си можеш да правиш добро за другите. Ти си толкова богат, колкото сам си позволиш.

Рядко може да се чуе толкова точно определение на вярата, което е дала една млада негърка.

Когато я попитали:

– Как използваш помощта на Бог в минута на нужда?

С обичайната си жизненост тя отговорила:

– Само трябва да вярваш, че Той ще изпълне молбата ти и така ще бъде в действителност.

Болшинството от нас излагат на Господа нуждата си, а след това започват да се съмняват, дали Бог ги е чул. И продължават със свои собствени сили да, даже викаме на помощ и другите да Му помагаме, а след това точно следим, как той привежда Своето обещание в изпълнение.

Вярата на всички обещания на Бога казва : „Амин“. А ако се появи и най-малка сянка на съмнение сърцето казва: „Долу ръцете“, като всецяло предоставя на Бога да извърши предоставеното Му дело.

Вярата говори така; “ Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.

Живата вяра винаги благодари за обещанието, въпреки че то още не изпълнено, тъй като Божиите обещания са ненарушими.

Свикнали сме да обвиняваме родителите. Пият, пушат, правят аборти, не лекуват навреме получилите се инфекции.

Но днес никой не е застрахован от раждането на дете с увреждания.

Съществуват загадки и се появяват аномалии при ражданията, дори и при напълно здрави родители, без някакви генетични предразположения и рискове, точно изпълняващи съветите на лекарите.

Такива случаи според медиците са станали все по-малко. Повечето от патологиите в плода се лекуват в много ранен период.

Например, при наличие на порок на сърцето успешно се оперират бебета, дори още в утробата. Хидроцефалия също не е безнадеждна.

Особеностите при детската палиативна помощ, много се различава от тази при възрастните.

Организмът на детето е подвижно и гъвкаво, то може да се самовъзстановява. Случвало се е деца, които са можели само да лежат, да се изправят на крака. Такива се научават да се самообслужват и правят своите измъчени майки щастливи.

Главното е, човек да не се отчайва.

Докато имам с какво да допринеса за благополучието на другите, не съм безполезна.

Когато извършеното от мен има положителен ефект, разбирам, че все още съм нужна.

Факта, че съм жива, дори това да има значение само за един човек, показва, че съм все още ценна.

Ако даването на любов, разбиране, приятелство, насърчение, дружелюбност, съвет, утеха означават нещо, не съм безполезна.

Щом уважавам мнението си и своите възможности, все още съм потребна. Ако другите също ме уважават, това вече е бонус.

Когато оказвам помощ за прехраната на семейството на някой друг, това е в мой плюс и не съм безполезна.

Ако правя доброто, на което съм способна, за да помагам на другите със своята производителност и креативност, все още съм нужна.

Ако присъствието ми има значение за другите, все още съм потребна.

Това ме подкрепя и ми дава сили, да продължавам да служа на другите.