Слънцето прежуряше. Лъчите му проблясваха върху вълните на водната шир, чийто край не се виждаше.

Таня почиваше с родителите си на пясъчния бряг край морето. Тя бе само на 10 години, но бе много любознателна и наблюдаваше с интерес голямото водно пространство.

Внезапно нещо много необичайно привлече погледа на момичето. Морето се разпени. На всеки друг това можеше да му се стори тривиално, но момичето бе убедено, че става въпрос за нещо много важно.

На урок по география Таня бе слушала за цунамито. Бе им прожектиран филм, в който се разказваше за някои от признаците при приближаване на цунамито.

– И сега е същото, – каза си Таня. – Водата се пени и внезапно се появява рязък прилив.

Момичето веднага изтича при семейството си и разтревожено каза:

– Трябва да се махаме бързо от тук, скоро ще има цунами.

Баща ѝ тръгна към хотела, за да предупреди персонала му, но майка ѝ посрещна думите ѝ с недоверие. Тя не повярва на дъщеря си.

Таня застана до майка си и смело заяви:

– Мамо, повярвай ми, наистина ще има цунами. Аз тръгвам.

– Чао, – спокойно каза майка ѝ и помаха с ръка.

Бащата на Таня през това време бе предупредил дежурната охрана и хората бързо бяха евакуирани от плажа.

Семейството на Таня се скри в хотела няколко секунди преди да приближи мощната вълна.

Причината за цунамито бе скорошното земетресение не далеко от крайбрежието. Вълната удари обширен район и уби хиляди хора.

Настойчивостта на Таня спаси живота на много люде, които в същия ден почиваха на плажа. Тя бе наградена от властите за това.

Провървяло ви е много, ако сте имали възможност да наблюдавате аномалията, известна под името „Прилив Капучино“.

Това е рядка гледка, когато морето в огромни количества произвежда дебела светло кафява пяна, напомняща на кафе и сметана.

Последният път, когато това явление било регистрирано в Южен Уелс е през май 2013 г.

Пяната е толкова много, че покрива целия плаж и дори някои малки сгради.

Причините за формирането на прилива Капучино са лесни за обяснение. Кремообразна пяна боядисана в кафяв оттенък от прах и други замърсители, се освобождава от водорасли, риби и останки от мъртви растения.

Силните водни потоци смесват всички тези съставки заедно, избивайки пяна, която се излива върху бреговата линия.

Но да се опита на вкус тази кремообразна маса, не е желателно.

Лятото в Израел е в разгара си. От морето се усеща приятният бриз и често в Израел няма нищо по-добро от това да отидеш на плажа. Именно тук ще намерите удобно място, където можете да се насладите на слънцето.

Внезапно може да чуете странни монотонни удари. Дори не се обръщайте – това е игра на „маткот“! Някои хора я наричат ​​националното развлечение на Израел …

Какво е „маткот“?

„Маткот“ е игра с ракета и топка. Тази игра е измислена в Израел в самото начало на 20-ти век.

Игра с две ракети, наречени „маткот“, מטקות, или в единствено число: מטקה „матка“, обикновено са изработени от дърво, както и куха гумена топка – кадур, כדור, на иврит – топка.

Играчите хвърлят топката един към друг с помощта на ракетите. Задачата е да не падне топката, колкото се може по-дълго.

В играта няма победители и губещи, това е просто забавление!

Когато пътуване до Израел на брега на морето, на иврит море е ям, ים, обезателно опитайте най-популярната игра на плаж в страната!

Всяка година на плажа на крайбрежието на датския курортен град Сьондервинг се превръща в невероятно зрелище през периода, когато там се провежда фестивалът на пясъчните скулптори.

Тази година на участниците на фестивала, художници и скулптори, било предложено да създадат масивни произведения, които най-ярко да отразяват темата „Подводният живот“.

Голямо количество разнообразни морски животни, подводни цивилизации, фантастични същества и даже няколко популярни мултиперсонажи били представени пред посетителите на фестивала.

Дизайнерът и програмистът Юси Лю е създала робот, който пише стихове на брега, изхождайки от личното си възприятие на видяното и чутото около него.

Poet on the shore – „Поет на брега“, така се нарича роботът на Лю.

Той е част от дисертацията на Юси, която тя е написала за Единбурския университет.

Poet on the shore е снабден с изкуствен интелект и е абсолютно самостоятелен. Не е нужно в работата му да се намесва човек. Роботът ще бъде приятна изненада за влюбените, разхождащи се по брега.

Роботът романтик се придвижва по плажа, изучава околния свят с помощта на няколко сензора, намира закономерности и взаимовръзки, и пише различни стихове, изхождайки от своите асоциации.

Poet on the shore слуша шума на морето, вика на чайките, плясъка на вълните, които се удрят в брега ….. просто се наслаждава на живота и пише стихове.

Според Юси Лю, в нашия свят има прекалено много роботи, но Poet on the shore  е особен. Това не е бездушна машина. Той всичко чувства и разбира. Може да твори и има духовна стойност.