Кори Тем Бум има един разказ за малко момиченце, което счупило чашата за кафе на майка си. Момиченцето разплакано отишло при майка си и казало:
– Мамо, прости ми, аз разбих твоята красива чаша.
Майката отговорила:
– Добре, прощавам ти. Не плачи.
След това майката събрала парчетата от счупената чаша и ги хвърлила в кофата за боклук.
Но момичето изпитвало още чувство за вина. То отишло до кофата за боклук, извадило счупените парчета и ги занесло на майка си. Плачейки то ѝ казало:
– Мамо, прости ми, аз счупих твоята красива чаша.
Но този път майка ѝ строго ѝ казала:
– Иди изхвърли парчетата обратно в кофата и не ги връщай обратно. Казах ти, че ти прощавам. Така че спри да плачеш.
Не задържайте чувството си за вина.  Щом сме изповядали греховете си на Христос, Той ни е простил и ни е освободил веднъж и завинаги.

Един владетел повикал всички свои приближени. Когато те пристигнали, той им показал голяма и красива перла и настоял всеки да назове цената ѝ.
Първият я оценил:
– 40 торби злато.
Владетелят му казал:
– Ще я счупи.
Човекът паднал на колене и помолил:
– Не бива да се унищожава такава скъпоценност, това ще ощети хазната ви.
Владетелят го наградил с халат.
Следващият също искал да получи награда, за това оценил перлата за половин царство. След като владетелят поискал да я счупи, този човек му казал:
– Не бива да се унищожава такава красота – и съответно получил награда.
Така почти всички присъстващи получили награда.
Дошъл ред на синът на владетелят. На поставеният въпрос за цената младежът отговорил:
– Цената ѝ е много по-голяма, отколкото мога да предложа.
– Тогава я разбий, – казал владетелят.
Малдежът хвърлил перлата и тя се разбила на парчета.
Всички се разкрещяли, че това може да направи само този, който не е верен на господаря си.
На което синът отговорил:
– Мислите се за много мъдри, но на владетелят е по-скъпоценна искреността на поданиците му, отколкото всяко бижу. И когато вие отказвахте да се разбие перлата, вие мислихте не за цеността ѝ, а за подаръците, които ще получите.
Всички присъстващи навели глави и се покаяли.

  Този следобед слънцето надви облаците и се усмихна на    хората.  Това донесе надежда, радост и добри очаквания. Хората копнееха за нещо по-добро, решения, които да оправят живота   им.

Симов седеше в сладкарницата и размишляваше върху нещата, които се бяха струпали върху главата му. Така го завари Теодосий.

Симов го видя, махна му с ръка и го покани на стола срещу себе си. Двамата се познаваха много добре, бяха преминали през доста перипети в живота си.

– Не мога да виня Меги и Деси за моите провали, нали аз бях ги избрал за съпруги, – продължи Симов на глас с размишленията си.

– Проблема беше основно в теб, – включи се веднага Теодосий. – Той се корени дълбоко в самата ти същност.

– Знаеш ли? – каза тихо Симов. – Анализирах всичките си връзки, започвайки с децата, преминавайки през приятели и завършвайки с подчинените.

– Е и какво – засмя се Теодосий, – да не си получил специално просветление?

– Установих, че цял живот съм се обграждал със слаби хора, – продължи размишленията си Симов, – с надеждата, че в замяна на грижите, които полагам за тях, ще получа малко обич или поне малко благодарност.

– И резултата е бил катастрофален, – уточни Теодосий. – Нима не си забелязал, че колкто повече даваш, толкова повече злоба получаваше?

– Оценяваха ме само силните, – каза с тъга Симов.

– Никой не изпитва благодарност, за това, че го превръщаш в инвалид или човек, който е неспособен да направи нещо, – каза Теодосий. – Не можеш вечно да се грижиш за другите. Идва момент, когато човек се уморява и ги оставя.

– А те се почувстваха предадени и ме намразиха, – допълни Симов.

– Така е станало и с двете ти съпруги, някои приятели, клиенти, с почти всичките ти служители ……. – каза Теодосий като гледаше Симов право в очите.

Най трудно е да започне човек да се променя. Когато започне този процес, се разклащат основите на сградата, която представлява живота на даден индивид. Равновесието се нарушава и всичко се срутва.

И все пак Симов трябваше да започне от някъде. Нужно му бе преустройство и промяна. Хубавото е, че го осъзнаваше. Беше разбрал, че трябва да започне от себе си, а след това щеше да подреди и останалите разбити парчета в живота си, до колкото това беше възможно.

Обикновено от него се правят сухари, но може да се използва и за приготвяне на някои ястия.
Например, стар хляб се използва при приготвянето на лучена супа. Французите смятат, че именно сухият хляб прави супата по-пикантна и вкусна. Такава супа може да си поръчате в кой да е френски ресторант. Там я смятат за кулинарен шедьовър, останал от предците им.
Даже тези, които не обичат лук трябва да я пробват. В нея не се слага варен или пържен лук, а карамелизиран, който придава съвсем друг вкус на ястието.
Но къде другаде се използва стар хляб освен в приготвянето на лучената супа?
Например, в салатите вместо сухари. Италианската салата „Панацела“ съдържа различни зеленчуци и стар хляб. В нея обезателно трябва да се добавят домати, а за останалите зеленчуци се слагат по желание на готвача.
В зависимост от състава на хляба, той се накъсва на малки парчета и се накисва в оцет, зехтин, или сос. След това накиснатите парчета хляб се смесват с зеленчуците.
С помощта на блендер от стар хляб могат да се направят галета, които могат да се използват за направа на котлети и за приготвяне на печено.

Парче необработена стомана можеш да си купиш за няколко долара. Но ако то се нажежи до червено в пещ, подложи се на обработка, закаляване и огъване, се превръща в най-тънките пружинкии за скъпи часовници. И тогава това парче стомана ще струва хиляди долари.
Огънят и умелите ръце на работниците променят парчето стомана до неузнаваемост и многократно увеличават неговата цена.
Когато слънцето с топлите си и ярки лъчи прави хиляди ежедневни чудеса в света на растенията, така и Бог с пречистващия огън на Неговия Дух прави хиляди ежедневни чудеса в духовния свят.
Неговата обновяваща сила може да преобрази най-скучните и обикновени събития от живота ни, дори и пепелта на нашето минало, и да изгради от тях нещо красиво и полезно в Неговия план.