Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Във вестника пишеше: „Шофьор следвал джипиеса си и се озовал в реката“.

Човекът пътувал през нощта, било съвсем тъмно, а отгоре на всичко това имало и мъгла. Той бил абсолютно сигурен в инструкциите на джипиеса си, но пътя по който го водела тази технология го завела в реката.

Колко лесно се объркваме и отклоняваме от правилната посока в живота си. Светът ни предлага всякакви съблазнителни пътища, но до какво ни довеждат те?

Понякога си мислим, че вземаме правилните решения, но пътя който сме смятали за сигурен, води към опасности.

Ако попитаме Бог накъде да вървим, Той правилно ще ни упъти. От него можем да получим мъдрост, която е отвъд нашите разбирания.

За това преди да вземеш решение, моли се и Бог ще ти даде правилния отговор.

Ваалам, като пророк, е бил длъжен много внимателно да се отнася към Божията воля, която му се открива.

Изглежда, че Бог е разрешил на Ваалам да отиде с пратениците, но после Ангел му прегражда пътя.

Какво означава това?

Ако пророкът винаги честно е търсел Божията воля или просто е гледал напред с духовните си очи, обръщайки се към своя Бог, не би се положил на такава опасност и не би саркастично сравнен с магарето.

Това е най-големият стратовулкан, вулкан конусът на който представлява редуващи се потоци втвърдена лава и отломки, които се циментират и се превръщат в туфи.

Той се намира в западната част на Гватемала, близо до град Кетцалтенанго. Има надморска височина – 3772 метра.

Първото изригване е започнало преди около 30 хиляди години. Първото зарегистрирано изригване е станало през октомври 1902 г. Този вулкан е бил бездействащ в течение на 500 години.

Изригването е унищожило едната страна на вулкана. Били изхвърлени около 5.5 кубични километра от вулканичен материал. Експлозията била чута на 800 км в Коста Рика. Стълба от пепел се издигнал на 28 км. Загинали около шест хиляди човека.

На изригването на вулкана Санта Мария, един от трите през XX век заедно с изригванията на Пинатубо през 1991 г. и Катмай през 1912 г, е бил присвоен коефициент на експлозивност 6.

Днес този вулкан носи в себе си голяма потенциална опасност. Във всеки момент е готов да се разрази с грохот и тонове изригвания от кратера.

Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.

„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.

Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.

Ники влетя в стаята му и извика:

– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!

– Ники това поредната ти шега ли е?

Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.

Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:

– Ти си истински герой!

– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.

– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.

– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.

– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….