За много неща в света нищо не знам, но това не ми пречи да вярвам в тяхното съществуване.

Но как може да се вярва, в нещо, което не разбираш и не знаеш как действа?

Отговорът е очевиден. Дори да не го разбирам, други хора го разбират и знаят как да го приложат. Чета техните свидетелства и им вярвам.

По същия начин прекарвам много време изучавайки свидетелствата в Библията. От тях научавам, че преди много векове Бог е действал и е говорел с хората, а надеждни свидетели са го записвали. Бог ги е направлявал в процеса на записването, така че днес мога да прочета думите на Самия Бог.

Не е нужно да разбирам напълно всичко, което е написано там, за да знам за Бога. Но аз Го познавам и Му вярвам, защото в Библията прочетох за Него.

И най-важното, което зная е, че Той е слязъл от небето на земята чрез Сина Си и че „благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“.

Семейство Петерсън имаха къща сред безкрайната прерия. Двора им бе обрасъл с градински чай.

Семейството бе малко, но успяваше да се справи със всичко до сега. Татко Боб, мама Аня и малката тригодишна Мери смогваха и преуспяваха в трудния живота, които им предоставяше областта.

Рано тази сутрин Боб отиде до колата си, забра нещата си, а Мери го последва и се накани да се качи в колата.

Боб бе разтревожен и бе толкова погълнат от мислите си, че не забеляза, как немската овчарка Рони и питбула Макс последваха Мери.

Изведнъж бащата чу малкото момиченце да крещи:

– Защо ме буташ? Престани!

Той се обърна и забеляза две неща: озъбен питбул и двойка гърмящи змии.

Първи Макс бе забелязал във високата трева една от неканените гостенки близо до автомобила и кучето веднага бе решило да не позволи на змията да докосне момиченцето.

Рони със закъснение бе забелязал  другата гърмящата змия, но бързо след това я атакува.

Боб измъкна лопатата от колата и уби едната змия. Питбулът беше се разправил вече с другата.

Но Рони изчезна някъде.

Мери бе уплашена, тя изтича при баща си, прегърна го и се разплака.

– Рони, Рони….. къде е Рони? – хлипаше малкото момиченце.

Аня чула виковете и лая на кучетата. Бързо дойде и взе Мери на ръце.

– Навярно Рони е ухапан от змията ,  – каза тъжно Боб, – Избягал е в степта, за да умре там сам.

– Той винаги е бил благороден, – добави с болка в гласа си Аня.

До вечерта немската овчарка не се върна.

На следващия ден Рони се появи с чудовищно подута буза.

– Сериозно е бил ухапан, – каза Боб, – ще го заведа при ветеринара.

– Дано не е късно за него, – прошепна притеснено Аня.

– Рони ще оздравее, ще видите, – плесна с ръце Мери.

Всичко изглеждаше доста страшно и безнадежно за немската овчарка, но ветеринарът помогна на кучето и то оздравя.

Когато всичко приключи, Мери вече знаеше, че без татко и мама не трябва да се отдалечава от къщи. Това, което преживя, бе важен урок за нея.

Катерина Кампра живее в Атина, Гърция и като талантлив дизайнер, понякога създава неща, които изненадват всички с известното си неудобство.

Елементите от колекцията „The Uncomfortable“ изглеждат много стилни, но за да ги използваш по предназначение, ще трябва да се помъчиш малко.

Докато повечето дизайнери се чудят как да направят всичко възможно, за да бъде удобно на клиентите, Катерина върви по съвсем различен път.

Нейните странни вилици, чаши, солници и много други могат да се нарекат дразнещи, защото те са създадени по такъв начин, че да причинят на хората по възможност най-голям дискомфорт.

Характерът на християнин се проявява не в добрите дела, а в уподобяването му на Бога.

Ако Божият Дух те преобразува отвътре, това ще се прояви в живота ти не с добри човешки качества, а с Божествени.

Божият живот в нас се появява като живот на Бога, а не чрез човешки старания да живеем праведно.

Тайната на християнина се заключава в това, че в него по благодат Божието естествено става свръхестествено. И това се проявява в ежедневните дела, в малките неща, а не само в моментите на общение с Бога.

Когато се сблъскваме със суетата на този свят, ние с удивление забелязваме, че у нас има сили съхраняващи поразително спокойствие, когато сме в центъра на тази суета.

Хипотетична ситуация: Какво ще стане, ако пуснете жаба в тенджера с гореща вода? Тя веднага изскочи.

А какво ще стане, ако същата жаба се сложи в тенджера със студена вода, която веднага след това поставите на печка и постепенно я нагрявате?

Жабата се отпуска. Тя, разбира се, ще забележи, че водата става по-топла, но ще си помисли:

„Малко излишна топлина няма да навреди.“

И всичко ще свърши с това, че тя ще бъде сварена.

Много неща в живота ни се натрупва постепенно. Особено дългове, наднормено тегло и лошо здраве.

Не подценявайте малките неща.