Той е красив като розите и е без бодли. Нежност без коварство и измама. Нищо чудно, че са били любими цветя на царските особи.
Въпреки това, в древния свят е съществувало мнение, че божурът  е опасно цвете. Легендата разказва, че божурът може да се откъсне само през нощта. А този, който откъсне цвете в следобедните часове, ще умре от трагична смърт. Най-вероятно, легендата идва от гръцкия мит за Троянската война.
Лекар на име Божур или Рeons е излекувал един от героите, който е бил смъртоносно ранен. За това богове превърнали този лекар в едно магическо цвете, сокът от корените на което лекуват всички болести. Цветето е кръстено на лекаря Рeons или божур.
В древен Китай, стъблата и корените на божура са част от много медикаменти.
На изток, цветето се отглежда в продължение на хиляди години. Прародителят на културния божур е тревистия, който расте в Сибир и на север в Китай.
В Европа, цветето се е появило чак през 18 век. От Европа той попада в Америка. В началото на ХХ век божурът е бил най-продаваното цвете на пазара. И след това някой обявил божура за старомоден. И в продължение на много десетилетия, тези цветя,  които са като „нежни рози“, могат да бъдат намерени само при истинските ценители на красотата.

Децата се бяха скупчили край учителката си. Тя се усмихваше на всяко от тях. Години наред им отдаваше цялата си нежност и любов.
– Деца, – каза тя, – днес е празник, какво си пожелахте да получите като подарък?
– Аз пожелах да има конструктор „Лего“, – пръв скочи Наско.
– Хубаво е, ако получа нова рокля, – плахо каза Зина.
– Е, ако можех да получа още някое интересно малко пухкаво животинче, – замечтано добави Весела.
Тя обичаше животните и си бе направила малък домашен „зоопарк“.
Всяко от децат пожелаваше на глас това, което най-много искаше да получи като подарък.
Диди стоеше отстрани и гледаше шумотевицата, но някаква тъга беше засенчила лицето ѝ.
– Диди, – каза топло учителката, – ти не искаш ли подарък?
– О, ако можеше, моят татко да не е болен и този…., – тя си спомни думата, – тумор да изчезне от него.
Учителката замълча. Погледна момиченцето и нежно добави:
– Може, за Него няма нищо невъзможно….., а нещо за себе си няма ли да поискаш?
Диди вдигна тъжните си очи и погледна уплашено учителката си:
– Ако пожелая нещо друго, татко ще остане ли така… болен?
– Не, не, мила моя, – успокои я учителката. – Той непременно ще изпълни всичко….
Учителката едва сдържаше сълзите си. Днес е празник. Трябва да се веселим и да се радваме. Исус дойде, за да отнеме болката и мъката ни и да ни дари с радост.

За повечето жени главното е дома. За мъжете са важни децата, те желаят да се грижат за тях и поемат съответната отговорност за това.
Някой мъже се държат в семействата така, сякаш грижата за децата им е природно дадено, но на работата си могат да изглеждат съвсем различни. Там са упорити, решителни, способни да вземат важни решения. В домовете им тези качества се „разтварят“. Много жени дори не се досещат, че мъжът им съвсем не е безволев и безащитен, а активен и решителен.
Кой е виновен за това?
Много често жените „творят“ от мъжете си пасивни същества, взимайки ролята на майка. За жената мъжът изглежда не като възрастен, способен  на сериозни действия, а малко, капризно момченце. Син, а не партньор в семейните отношения.
Много мъже с удоволствие приемат условията на играта син-майка. Жената не винаги осъзнава, че тя е причината мъжът ѝ да стане такъв. А същевремено чака от него решителност и действия, за това постоянно му крещи и е недоволна от поведението му.
Като следствие от постоянните конфликти страстта между двамата угасва. Много често такива семейства се разпадат. Съпрузите изпитват постоянно недоволство един от друг, а списъкът с претенции е прекалено голям.
За жената важна роля играе романтичната връзка, за нея е важно всеки малък жест на внимание и любов. За съжаление, на такива неща мъжът не предава никакво значение. Жените искат мъжете да осъзнаят грешките си без да им се казва това с думи, но мъжете дори не се досещат за това.
Ако жената не получи достатъчно разбиране, нежност, ласка и грижа, тя се превръща в крещяща, груба и непривлекателна личност.
Ако в семейството има неразбиране и чести конфликти, съпрузите не трябва да мълчат и да се затварят в себе си. Трябва да разговарят и да се научат да изразяват емоциите си открито. Преди всичко това се отнася за жената, която е пазителка на семейното огнище.

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

Доста учихме и работехме през изминалата година. Понякога настъпвахме, когото не трябва и разравяхме зараснали рани.
Мечтаехме, пожелавахме си и странното е, че всичко това се претворяваше в реалност. Имало е от всичко по малко, но то вече отмина.
Сега в Новогодишната нощ повярвайте в чудеса и те наистина ще се сбъднат.
Вършете всичко с любов и не забравяйте, че е по-добре да бъде, а не да изглежда.
Гледайте напред. Намерете нестандартни решения дори за обикновените задачи.
Бъдете любознателни и изследвайте света.
Танцувайте и се веселете, без да се съобразявайте на колко години сте.
Раздавайте любовта си на тези, които имат нужда от нея, но позволете на околните да ви обградят с топлина и нежност.
Забавлявайте се като деца! Не оставяйте онова детското у вас, за което няма прегради и отчаяние, а само радост и желание да се върви напред, да се преодолее недостижимото и да се покори невъзможното.