Златното правило на познанието е: Ние разбираме не с разума си, а с послушание.

Ако човек се нуждае от познание, той трябва да разчита на любознателността си, но ако иска да разбере какво ни учи Исус Христос, му трябва само послушание.

Ако смисълът на някой неща е скрит от мен, не се съмнявайте, че в нещо съм се оказала непослушна. Невежеството поставя на пътя на разума завесата на мрака. Духовната тъмнина настъпва, заради нежеланието ни да станем послушни.

Никой никога не получава една дума или откровение от Бога ако не бъде изпитан според тези думи. Ако не се покоряваме на Бога, не трябва да се учудваме, че не растем духовно.

Божият Дух не позволява на духа ни да отслабне като се оправдаваме. Той ни отваря очите за неща, за които по-рано не сме и подозирали.

Когато Христос ни разкрива Словото Си, не се правете, че не сте чули. Никаква лъжа и притворство не върви ръка за ръка с Христос. Той ни учи и за най-малките неща.

Бъдете особено внимателни за това, на което обикновено повдигате рамене и тогава ще разберете защо духовно тъпчете на едно и също място. Нека ви смятат за фанатици, но вие  непременно направете това, което Бог очаква от вас.

Всички тези думи сочат към една дълбока промяна и начало на нещо неочаквано.

Било е непоносимо задушно, но внезапно е подухнал силен вятър и е премахнал тази задуха, а присъстващите дълбоко поели обновения въздух.

Всичко вкиснатото и стоящото в блатото се превърнало в живот. В закрития хоризонт, в тъгата и мрака се взривила светлината на любовта, обещанието за свобода и огъня на творчеството. Всичко се обновило.

Това са слаби човешки думи, които само намекват за това, което е станало в центъра на християнството. Вярата в идването на Божия Дух одухотворява живота, води до победа над всяко робство, инерция и ограниченост.

Христос каза на учениците си за това пришествие на Утешителя и че човеците трябва да Го приемат.

След този тайнствен „трети час“, всичко добро и истинско в християнството живее с вяра чрез Святия Дух, с опита от неговото идване и неизреченото, със светлината и радостта от общението с Него.

На този велик и славен ден Петдесетница Църквата празнува тази вяра и опит.

Често за да разрешим даден проблем, ние съсредоточаваме цялото си внимание върху него. Изучаваме го. Размишляваме върху него. Изследваме го от различни страни.

Но в случая трябва да обърнем вниманието си към записаното в Божието Слово. И това трябва да правим дотогава, докато не ни осени светлината на откровението.

В ежедневието ние непрекъснато използваме изразът „хвърли светлина“. Все едно казваме: „В какво се състои работата?“

Божието Слово ни донася светлина в сърца ни. То ни носи това разбиране, от което се нуждаем.

Пробвали ли сте в тъмна стая да намерите изход? Изгубвали ли сте през нощта? Какво е първото нещо, което търсите в тази ситуация? Светлина!

Тя може да проникне под вратата или да сияе в прозореца на някой дом, който е далече от нас, но и в двата случая ние отивате право към нея. Не си губим времето, да изучаваме тъмнината. Стремим се към светлината, защото знаем, че тя ще разпръсне мрака около нас, а това ще ни помогне да се ориентираме.

Ако имате нужда от разбиране на даден проблема или ситуацията, фокусирайте се върху Божието Слово. Стремете се към Светлината, и желания отговор ще ви осени.

За да преживеем в пълнота радостта на Великден, трябва да възкресим душата си от мрака на греха.

Великденските празници ни предоставят чудесна възможност да се отвърнем от светските дела, които ни притискат, така че остава много малко време да погледнем на ближните и на самия живот от позицията на вечността.

Празничните великденски дни ни дават шанс да отделим повече време за душата си, за да се присъединят към основното събитие в човешката история – Възкресението на Господ Исус Христос.

Но това е основното събитие в живота на всеки човек, защото то предлага възможност за радост, която дори не можем да си представим.

Великден е радост, неописуем дар на Божията благодат, който получават тези, които го търсят.

Великденските празници са повод да се пречупи привичното, греховното и „празничния стандарт“.

Идете в храма, помолете се, изпълнете се със светлина и пасхална радост. Споделете радостта за Възкресението Господне с близките си, особено с тези, които се нуждаят от утешение и поддръжка.

Пълен мрак. Смрад и зловония се разнасяха наоколо. Стенещи тела се притискаха едно о друго.  Чуваха се вопли, охкания и ридания.

Сатана, господарят над тъмнината, пристъпи към Хадес и каза:

– Имаше един от юдовото племе на име Исус. Той нарече себе си Божий Син. Но той беше човек, повлиях на  юдеите и те го разпънаха. Сега той е мъртъв, приготви се да го затвориш тук и здраво го вържи.
– Сигурен ли си, че е човек, ами ако наистина е ….? – попита притеснено Хадес.

– Разбира се, че е човек, – самодоволно се усмихна Сатана, – чух го да казва: „Душата ми е прескръбна до смърт“. Знаеш ли колко много проблеми ми създаде между смъртните на земята? Преследваше слугите ми. Ако човек бе сляп, куц, прокажен или нещо подобно, го изцеляваше с една дума, а тези, които бях приготвил да бъдат погребани, ги връщаше отново към живот.

– Нима този човек е бил толкова могъщ, че е вършил такива дела? – попита Хадес. – Не можа ли да му се противопоставиш? Ами ако той е по-силен от теб и те сграбчи в ръцете си?

– Хадес, толкова ли те е страх от него? – скастри го Сатана. – Аз не се уплаших, а работих в сърцата на юдеите и те го разпнаха. По-добре се приготви, като дойде здраво да го вържеш.

Хадес сериозно се притесни:

– Господарю на тъмнината, сине на разрушението, ако той е върнал мнозина към живот, с каква сила ще го задържа тук? Грабването на Лазар ми изглеждаше като лошо предзнаменование, защото не като мъртвец, а като птица отлетя от мен. Размисли добре, над нас е надвиснала опасност. Моля те, не го довеждай тук, защото той ще възкреси всички мъртви.

Докато Сатана и Хадес разговаряха се чу силен глас:

– Отворете портите, за да влезе Царят на славата.

Хадес се разтрепера и побутна Сатана напред:

– Върви и ако можеш му се противопостави.

И Сатана тръгна, а Хадес каза на демоните:

– Залостете добре портите и железните решетки, защото ако той влезе тук, ще ни сполети беда.

Но гласът повтори с авторитет и власт:

– Отворете портите, за да влезе Царят на славата!

Хадес реши да да играе ролята на неразбиращ:

– Че кой е този Цар на славата?

– Непоклатимият и силен Господ, – казаха ангелите.

След тези думи портите се разбиха и железните решетки се счупиха. Всички мъртви, които бяха оковани, излязоха от тъмницата. Царят на славата влезе и всички тъмни места на Хадес се осветиха……