Би ли разменил своето дете с друго по-умно от него? Не, разбира се!

Навярно всеки си спомня приказката, в която враната трябвало да занесе храна от лястовичката на лястовичето ѝ.

Когато враната попитала:

– А как да го позная?

Лястовичката отговорила:

– То е най-хубавото.

Отишла враната, гледала, гледала, но по-хубаво от нейното гардже не видяла и дала храната от лястовичката на него.

За човек е важно да роди и отгледа дете. Можеш да се преместиш другаде да живееш, да смениш професията, можеш да се разведеш и да се ожениш отново, можеш да се скараш с родителите си и да живееш далече от тях, ……, но детето е за дълго време, то не е за ден два, а после да го изхвърлите!

Разбира се хората искат да имат деца, особено девойките. Някои искат сега, други след като завършат института.

Даже някои момичета се обиждат:

– Как да не искам дете? Да не съм непълноценна?

Момчетата могат да ви кажат на 16 години, колко деца биха искали да имат, за да са щастливи.

Нима човек може да приеме, че може да остане без деца?

Влизайки в аптеката, две малки момчета се насочили към пачките с тампони.

По-голямото момче решително взело един пакет и тръгнало към касата.

Аптекарят бил изненадан и попитал:

– Момче, ти на колко години си?

– На осем, – отговорило момчето.

– А ти знаеш ли за какво се използват тези неща?

– Не…. Но те не са за мен, а за него. Той е мой брат и е на четири години.

– Хмм, наистина ли, – усмихнал се аптекаря.

– Да. По телевизора казаха, че ако се използват тези неща, ще можеш да плуваш, да играеш тенис и да караш колело. А за сега той не може нищо от това.

Група мъже тръгнаха на поход. Вечерта седнаха уморени край пращящия огън. Всичко бе добре, но имаха проблем и това бяха комарите. Броят им бе огромно количество.

На мъжете им дойде до гуша от комарите, изгасиха огъня, за да не летят комарите към светлината и се пъхнаха в палатката.

След известно време един от тях, който се бе пийнал здраво,  погледна навън. А там светлинки летят.

Мъжът ужасен отново пропълзя в палатката и извика уплашено:

– Момчета!…… Комарите с фенерчета са се върнали! Нас търсят!

През 1883 г. в Германия в семейството на германка и грък се родил Йозеф Пилатес.

Момчето често боледувало и било много слабо. В училище тъй като бил нежен и крехък съучениците му се присмивали.

Веднъж, когато отново се оплакал на баща си за физическото си състояние, той му казал:

– Глупаво е да се оплакваш от съдбата си, трябва да станеш нейн собственик.

Тогава тинейджърът се заинтересувал от идеите на древните гърци, които проповядвали перфектната красотата на тялото и душата, и започвал да се развива свои собствени упражнения.

Тези уникални упражнение, помогнали на момчето да стане здраво и силно. Освен това той оформил идеални пропорции на своето тяло.

В махалата често идваше един бял камион, той беше на продавачът на сладолед. Около него бързо се събираха нетърпеливите му малки клиенти.

За съжаление Милен нямаше пари. Затова само гледаше отстрани щастливците наредили се на опашката. Един ден продавачът на сладолед, чичо Кольо, го повика. Посочи му тяхната градина пред дома им и попита:

– Тази градина пред къщата ваша ли е?

– Да, – с гордост отговори Милен.

– Знаеш ли, момче, – каза чичо Кольо, – аз много обичам моркови.

– Ако аз ви донеса моркови…, – запъна Милен, – ще ми дадете ли един сладолед.

– Дадено, – засмя се продавачът  и плесна протегната ръка на Милен. – Сделката е сключена.

Радостен Милен изтича към градината, извади няколко моркова и побегна бързо към белия камион.

„Нима и аз ще опитам от сладоледа?“ – каза си Милен, когато протегна ръка  и подаде морковите на продавача.

Изведнъж в ръцете му се оказа жадуваното лакомство. Не смееше да го близне, сякаш се страхуваше, че това е някаква приказка и той ще изчезне. Но не сладоледът си остана в ръцете му……

По-вкусно нещо Милен не бе ял живота си. Очите му искряха, а сърцето му биеше лудо от радост.

Тази обмяна на „продукти“ продължи доста дълго време.

Едва по-късно, когато бе по-голям Милен осъзна:

„Колко щедър е бил продавачът към мен. Той не е искал да се чувствам неудобно, нито приятелите ми да приемат неговия подарък, като милостиня и да ми се присмиват“.

Този човек на практика бе показал на едно малко момче какво представлява Божията любов.

Малките жестове на милост, могат да променят денят на някого, а може би и живота му.