Предстоеше ново пътешествие. Затова семейство Григорови старателно се подготвяха за него.
– Нека да си вземем екипировката за къмпинг, – предложи Димитър, главата на семейството.
– Това е хубава идея – подкрепи баща си Иглика, – ще си намираме хубави места сред природата, преди да настъпи нощта.
– А ще има ли хубава храна? – попита малкия Сашо, като премлясна с уста, предвкусвайки нещо много вкусно.
– Ти все за храна си мислиш, – присмя му се Иглика.
– Не се карайте, – скастри ги Милена, тяхната майка, която още в зародиша успяваше да потуши всяка кавга, стига да бе наблизо. – Ще има храна и палатка, всичко необходимо за приятното ни прекарване сред природата.
Пътешествието започна доста възторжено. Децата не знаеха накъде вече да гледат. Всичко наоколо ги очароваше. Възторга им не стихваше, докато коментираха видяното.
Увлякоха се повече от необходимото и скоро се стъмни. Намирането на подходящо място за къмпинг сега бе по-трудно, поради липса на слънчева светлина.
Накрая решиха:
– Ще се настаним тук, – каза Димитър, – а сутринта ще си изберем по-хубаво място.
– Тъмнината не ни предлага по-добър избор, – съгласи се Милена и се зае с подготовката на храната.
Останалите се заеха да подготвят местата за нощувка. Легнаха малко след това и понеже бяха много изморени, бързо заспаха.
На сутринта Сашо още сънен се развика:
– Погледнете, тук има следи на някакво животно.
Димитър приближи и внимателно разгледа отпечатъците върху мократа пръст.
– Това са вълчи следи, – констатира той.
– Ако знаехме, че има такива, – каза намръщено Иглика, – изобщо нямаше да се съглася да останем тук.
– Понякога и в живота е трудно да намерим място, на което да се установим, – обади се Милена, – особено когато около нас е мрачно.
– В някои моменти съм се усещала, – каза Иглика, – че се опитвам да живея в свое собствено, доста ограничено светло пространство.
– Не, че това е невъзможно, – усмихна се Милена, – но е доста трудно и води до безизходица.
– В такива моменти, – подчерта Димитър, – трябва да спрем да игнорираме Исус, Неговото присъствие, любов и сила и да изберем да живеем в неговата светлина.
– Животът е толкова лесен, – подскочи Иглика, – ако живеем в светлината на Христос.
Сашо важно добави:
– Виждаме къде отиваме и знаем, че до нас има Някой, Който ни води и ни помага.
