Струвало ли ви се е, че трудностите всеки момент могат да ви смачкат? Навярно вашия отговор е – Да!

Разбира се, вие знаете, че не сте единственият човек, който се е сблъсквал с непреодолими трудности. Милиони хора преди вас са изпитали такива в някой момент от живота си и с Божията помощ те не само са ги преживели и преодолели, но са били победители в тази борба.

Искам да ви насърча. Вие също можете да ги преодолеете. Ако смятате, че трудностите не са по вашите сили, искам да ви уверя, че Бог знае всичко, което се случва в живота ви и че Той не ви е изоставил.

Каквито и трудности да имате – от материална страна в живота, във взаимоотношенията, в работата, със здравето – и в каквото и да е положението, знайте, че Бог има специална милост за вас, която ще ви помогне да оцелеете в трудните времена.

Ако смятате, че трудностите са на път да ви смажат, Господ е готов да ви покаже милостта, която ще ви помогне да ги преодолеете. Просто се обърнете към Него и го призовете на помощ.

Нека това ви окуражи днес!

Урагани, наводнения, земетресения, катастрофи, … и много жертви. Изведнъж осъзнаваме колко крехък е човешкия живот.

На какво иска Бог да ни научи по време на тези ужасни трагедии? Признавам и аз не винаги разбирам това.

Но зная, че много хора в тези ситуации за първи път осъзнават пустотата в своя живот и се обръщат към Бога. Вследствие на всичко това милиони хора се събират на молитва.

В крайна сметка от това можем да извлечем един съществен урок: Бог е нашата надежда.

Във всеки момент живота ти може да се преобърне. Към кого ще се обърнеш тогава за помощ?

Повери живота си на Христос, защото само Той ни предлага „царство, което не се колебае“.

Котките и други млекопитаещи пренасят за холката децата си, които в този момент се успокояват и стават почти неподвижни.

Ефектът на умиротворението може да се постигне и при възрастни котки, ако се събере кожата на шията и я закрепите с обикновена канцеларски кламер.

Експериментът при мишките показва, че такова поведение се обуславя чисто физиологично. Животни, инжектирани с анестетик в шията, не снижават активността си при захват, тъй като сигналите на нервните окончания не достигат до церебелума.

Значението на този механизъм се състои в това, че децата не пречат на майката бързо да ги премести извън опасностите.

Оливър Струмпфел от Германия през 2014 г. станал световен рекордьор. Той успял едновременно да отнесе 25 чаши бира.

Първоначално той взел 27 чаши, но в последният момент си помислил, че 30 е много по-красиво число. След това Оливър добавил още една чаша, така, че трябвало да носи 31 чаши, пълни с пенливата напитка.

Жалко, но рекордьорът изтървал две чаши, така че останали 29. Но това не прави достижението му по-малко впечатляващо. Той пренесъл на разстояние от 40 метра чаши със бира, теглото на които било повече от 69 килограма.

Въпреки, че рекордът е направен, а Оливър се готви за нови постижение, въпреки че заради тях той трябва да прекара много време в залата за тренировки.

Има мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.