Беше празник. Християните празнуваха рождения ден на Църквата.Това е един от най-големите празници за християнския свят.

Илиян обучаваше децата в неделното училище към тяхната църква. Урокът му бе свързан с днешния празник Педесетница.

Той каза на децата:

– Представяте ли си каква е била изненадата на Христовите ученици, когато са видели как много хора, говорещи различни езици, научиха за Исус. Това бе следствие от изливането на Святия Дух в горницата, където се бяха събрали на молитва тези, които до вчера следваха Христос.

– Навалицата, която се бе събрала, се бе смутила, защото ги слушаха да говорят на техния език, – обади се Милан, малко русокосо момче.

– Да, партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим – и юдеи и прозелити, критяни и араби,  ги слушаха да говорят на техните езици за великите Божии дела, – каза Илиян. – Това беше необикновено чудо.

След урока Илиян се върна назад в спомените си. Той бе отишъл на работа в друга страна. Там никого не познаваше. Но когато разпозна в една от постройките близо до квартирата си християнска църква, много се зарадва. Веднага взе решение:

– Още тази неделя ще я посетя.

Когато в края на седмицата посети църквата, Илиян забеляза нещо много интересно. Проповедта, песните и молитвите бяха на език, който почти не разбираше, но все пак се чувстваше у дома. Той схващаше всичко, без да се нуждае от превод.

Святият Дух му даде да почувства мира, любовта и искреността в думите, които чуваше, а също и радостта от песните и молитвите.

Илиян разбираше какво хората правят по интонацията и жестовете. Сещаше се за някои от песните по мелодията.

Човек може да се намира далече от родината си, но това не означава, че трябва да е откаже да посещава тамошните църкви, особено ако не знае езика.

Общото ни служение като християни и водителството на Святия Дух ни помага да разбираме всичко и да бъдем част от Христовото тяло.

Единствените ограничения, които могат да се срещнат, се крият в самите нас.

Нашите искания, мисли, молитви са твърде незначителни, а очакванията ни са много ограничени.

Бог се опитва да повдигне нашето ниво на разбиране, за да ни привлече към по-високи стремежи, търсещи по-високи цели.

Няма ограничения за нашите молитви и очаквания, благословенията Му се определят от една мярка – „действащата във нас сила“.

Да се покачим в съкровищницата на благословенията по стъпките на Божиите обещания.

Нека тези обещания ти служат за ключ към вратата, даващ ти да ползваш всички богатства на благодатта и благостта на Бога.

Венелин се учеше и работеше на непълен работен ден. В същото време жена му работеше другаде.

Налагаше се често да се грижи за детето си, когато бе в къщи. Не му бе леко. Освен студент и работещ, той бе и баща.

Един ден синът му Велко, който тепърва прохождаше, дойде при него и седна в скута му. Детето посегна към чашата със сока, която се намираше на бюрото  ……… жълтата течност напусна чашата и се изля върху ризата на Венелин.

В това време той говореше по телефона и работеше на компютъра.

Настана пълна бъркотия. Плачеше дете, компютъра бе изчистил екрана си, от ризата капеше сок по пода, …Веселин набързо прекъсна разговора по телефона:

– Извинете, можете ли да ми се обадите по-късно?!

Бащата бе готов да оправи създалата се бъркотия, но на входната врата някой звънна. Нямаше време да се преоблича. Отиде и отвори.

Жената, която стоеше пред вратата му се усмихна и каза:

– А представяте ли си каква е Божията риза?

Весели бе силно изненадан от тези думи.

Жената продължи:

– Бог прави дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, избърсва сълзите ни, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва всеки страх. Бог не се притеснява, че ще „изцапаме“ ризата Му.

Той съзнателно се снижава, за да ни стане по-близък.

– Колко е хубаво да знаем, – възкликна Веселин, – че сме на сигурно място в обятията Му.

– Да това е голямо благословение – каза жената, – Всичко това Той прави за нас, защото ни обича безусловно.

Един свещеник пътувал с колата си, но се движел с превишена скорост.

Спрял го полицай, който бил ирландец и добър католик. Когато видял „клерикалната“ риза с характерна бяла якичка на врата на шофьора попитал:

– Вие свещеник ли сте?

– Да, – смънкал Божият служител.

– Няма да ви глобявам, но ще кажете десет пъти „Ave Maria“, пет пъти „Отче наш“ и обещайте да карате по-внимателно.

При католиците свещеникът при изповед обикновено предлага на каещия се да каже определено количество  молитви „за покаяние“.

Когато Бог иска да отстрани недостатъците ти, Той не маха с магическа пръчка, за да се случи нещо, макар и малко. Това Господ извършва постепенно.

Бог прави една гъба за шест часа, а един един дъб за 60 години.

Святият Дух ще направи промени в живота ви, много по-големи от тези, които можете да си представите, но това няма да стане мигновено.

Под действието на Святия Дух и Божието Слово, подкрепени от молитвите на други вярващи ние ставаме по-зрели и подобни на Христос.

Библията казва: „да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината“.
Начинът, по който ще станем по-скоро като Исус е:

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“.