Празниците са различни.
Днес ние празнуваме влизането на Господа в Ерусалим, един тъжен празник. В него всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Святия град, среща го ликуваща тълпа, хората са готови да го направят политически водач, очаквайки от Него победа над врага.
Нима тук има нещо трагично?
Уви, да! Защото всичкото това тържество, всичката тази радост и надежди са изградени върху недоразумение и неразбиране.
Тази тълпа, която днес крещи: „Осанна на Давидовия Син!“, само след няколко дни ще се обърне към Него враждебно, с ненавистно лице и ще изисква Неговото разпятие.
Какво се е случило?
Народът на Израел очаква от Него, когато влезе в Ерусалим, да вземе земната власт, за тях Той е очаквания Месия, Който ще освободи Израилевия народ от враговете, ще бъдат победени противниците и ще бъде отмъстено на всички.
А вместо това Христос влиза в Свещения град тихо, приближавайки Своята смърт …. Традиционните лидери, които са се надявали на Него, обръщат народа срещу Него. Той всичките ги е разочаровал. Той не е чаканият. Той не е този, на когото са се надявали. А Христос отивал към смъртта.
Но защо остава сам и какво ни завещава Христос със Своята смърт?
По времето на тези дни, говори на народа за това, каква ще бъде тяхната съдба, когато те преминат покрай Него, без да Го познаят и  не Го последват.
Спасителят Христос казва: Този ваш дом ше остане пуст, от сега ще опустее храма ви, душата ви ще стане празна, надеждите ви ще изчезнат, всичко ще се превърне в пустиня…..
Защото единственото нещо, което може да превърне човешката градина в цветуща, единственото, което може да даде живот на това, което се е превърнало в пепел, единственото, което може да направи човешкото общество пълноценно, единственото, което може да помогне на човек да се стреми към своите цели, това е присъствието на живия Бог, който дава съдържание и смисъл през цялото време. Пред него  нищо не е велико или малко. Незабележимите думи могат да бъдат за Него скъпи или незначителни, а големите събития понякога незначителни в тайнството на любовта.

Този празник е свързан с „Влизането на Исус Христос в Ерусалим“. Всеки християнин е добре запознат  с този етап от живота на Христос.
Както е написано в Евангелието от Матея, Исус след чудотворното възкресение на Лазар решил да влезе в Ерусалим, като своя предшественик цар Давид.
Виждайки го как се спуска от Елионския хълм, народът го приведствал:“Осанна! Благословен, който идва в Господното име!“ и застилали пътя му с палмови клонки.
Така в Ерусалим са срещали особено важни персони.
Почитта и уважението, което гражданите оказали на Христос, предизвикало негодувание от страна на фарисеите, които не се поколебали да обвинят Исус в опит за сваляне на римския Цезар и подстрекателство към бунт.
И все пак, в този знаменателен ден вярващите жители на Ерусалим с чисти намерения отворили сърцата си към Бога.
В памет на тези чистосърдечни пориви в този ден, християните по цал свят използват в църковните ритуали клонки от дърветата, най-често за това се използва върбата, първото дърво събудило се от зимен сън под лъчите на пролетното слънце.
Този празник има две значения: Той е символ на признаването на Исус Христос като Месия и преобраз на влизането на Човешкия Син в Рая.
Атеистите в различни страни, заедно с вярващите, не остават безразлични към този велик празник. Макар и да не разбират истинската същност на празника, те приемат Цветница като символ на пробуждането и пролетното обновяване на природата.

В САЩ в една жилищна сграда се провеждали християнски богослужения. Съседите се оплаквали за много шумното хваление на собственикът на сградата, който бил евреин.
– Приятели мои, – казал хазаина на жилището, – ако аз бях намерил Месията, щях да пея още по-силно от радост!
Този евреин бил прав. Не трябва да се срамуваме, а да прогласяваме благовестието Христово колкото може по-силно. Нека вестта за Исус Христос да достигне всички хора.
Исус Христос е източник на вечен живот и канарата на спасението. Той е единствената надежда и сигурността на обществото. Това е единственият път водещ човека до общение с Бога. Той е единствената съкровищница, даряваща на хората всичко, което им е нужно за спасението, изграждането на истински християнски характер, подражаващ на Христос и уподобяващ се на Бога.
Христос е истинската светлина, която ни осветява; Божия Агнец, снемащ греховете ни; истината, която трябва да чуваме; вратата, през която трябва да преминем; добрият пастир, на чийто глас трябва да се подчиняваме; хляба на живота, който може да ни насити. Христос е възкресението, утринната звезда запалена в сърцето ни.