През 1969 г. американската ядрена подводница SSN-665 Guitarro потънала на дълбочина 10 метра в непосредствена близост до кея.

Инцидентът настъпил в резултат от липса на координация на двете групи от специалисти. Едната от тях пълнела с вода носовата балистична кухина, а другата – кърмовата.

Всяка една от тези операции били необходими за калибриране на инструментите.

Едната групи изпълнявали тези действие без да знае за действията на другата група. А това довело до потъване на подводницата.

Операцията по повдигане и възстановяване на лодката струвала 20 милиона долара.

Разказват за един шотландец, който изкарвал прехраната си, като превозвал хора с лодката си през едно езеро в Шотландия.

Един от пътниците забелязал, че на едното весло била изрязана думата „вяра“, а на другото „дела“.

Това го заинтригувало и той попитал лодкаря:

– Защо сте изрязали точно тези две думи на греблата си?

Лодкарят махнал едното гребло, на което било написано „вяра“ и лодката започнала да се върти в кръг. След това той оставил само това гребло, а другото с изписаната дума „дела“ премахнал и лодката започнала да се върти само, че в обратна посока.

А когато започнал да гребе и с двете гребла, лодката заплувала по правилния курс.

Нещо подобно става и в живота на християнина, когато той недооценява вярата или делата. Вярата и делата трябва да се движат в живота на човека заедно.

Вярата е един вид решение, акт на послушание и подчинение на Христовото благовестие. Тя е началото на целия ни християнски живот. Това е първата стъпка по пътя ни към Христос.  Нищо не е така нужно на човека, както вярата.

Това засяга не само щастието на бъдещия ни живот, но също така и благосъстоянието на настоящия ни живот и не само благоденствието на всеки един от нас, но и на благосъстоянието на цели общества.

Вяра е душата на народа. Когато тя угасне в него, той става безжизнен.

Да вярваш,  това означава да се довериш на Бога, да Му се предадеш и да Му се подчиняваш, да се съобразяваш с Него и да разчиташ на Него.

С вяра, получаваме спасение и безплатен вход за царството на нашия Небесен Отец, и това е „не чрез дела, за да не се похвали никой“.

Чрез вяра ние сме оправдани, чрез добрите дела, ние прославят Исус Христос.  Нашата вяра трябва да се прояви в делата ни.

Действията на човека и неговата вяра са неразривно свързани.

Веднъж атеист решил да отиде на риболов на езерото Лох Нес. Доплувал до средата на езерото и седнал да лови риба.

Изведнъж от водата изскочило чудовището от Лох Нес.

Атеистът паднал на дъното на лодката и започнал да крещи:

– Господи, спаси ме! Господи! Спаси ме!

Това видели рибари, които се намирали наблизо. Те изгонили чудовището и изкарали атеиста на брега.

Тогава го попитали:

– Слушай, нали си атеист и не вярваш в Бога?

Атеистът ги погледнал уплашено и казал:

– Преди пет минути, не вярвах, че съществува и чудовището от Лох Нес…

По пътя към модерната технология, която ние използваме всеки ден, изобретателите са изминали множество пътища, завършващи в безизходно положение.

На практика всеки инженер вижда в бъдещето си проект, но суровата действителност слага край и на най-амбициозните идеи.

Тази странно извисяваща се лодка е измислена през 1670 г. от свещеника Франческо Лана де Терзи.

Според неговата идея, скоростта на невижданият до тогава самолет, трябвало да се предава от обикновено гребло.

Едно малко момченце пусна хартиена лодка в локвата.

И веднага тази малка лодка си представи, че е истински кораб и започна да командва:

– Вдигнете котвата! Отвържете ме от пристана! Дайте ми тук цялото море!

Изведнъж духна силен вятър. Лодката се наклони и загреба вода. Целият борд се намокри.

С ужас лодката си каза:

– Какво щеше да стане с мен, ако бях наистина в морето и ме заливаха големи вълни?

И малката лодка се наведе смирено.

Продължи своето плаване в локвата с чувството, че е малка книжна лодка.

Но вече бе много по-щастлива, в сравнение с най-големият възможен кораб в най-огромното водно пространство.