Щом звънна, вратата веднага се отвори. Посрещна го жена с големи сенки под очите и добродушна усмивка.

– А вие сте мъжът, който звънна преди малко по телефона?

– Извинявайте, че ви притеснявам, – мъжът запристъпя нервно от крака на крак.

Жената махна с ръка към хола и се наведе да събере разхвърляните играчки в коридора.

Когато се настани в един от фотьойлите, тя дойде и седна срещу него.

– Роднина ли сте на Гошо, този, когото убиха вчера, тук през две преки? – попита мъжът.

– Не, – жената се усмихна, – Срещали ли сме се само веднъж, но остаха от него с много добро впечатления. Знам, че бе сутеньор, но …..

– Как се запознахте? – попита мъжът.

– Преди пет години почина мъжът ми. Бяхме много задлъжняли. Тогава трябваше да купувам много лекарства за него, а и не работех никъде. Децата бяха малки. След смърта му, не можех да си намеря работа никъде, а заплашваха да ни изхвърлят на улицата. Гладувах. Това, с което ми помагаха приятелите му, успявах да нахраня децата. Без работа и средства, реших да.., – жената погледна малко смутено събеседника си.

– Отидохте при Гошо? Знаели сте, че е бил сутеньор, – подсказа ѝ мъжът.

– Да проклинах се, че дори само си го помислих ….. Родителите ми бяха набожни хора. Възпитана съм в религиозен дух, но трябваше някак да се измъкна от това положение и ….за това отидох при него. Бях решила да продам единственото, което имах.

Очите ѝ се наляха със сълзи, но тя продължи смело:

– Най-напред не се осмелявах да вляза. Колебаех се. Гошо ме видя. Той разчистваше стаята си. Погледна ме и попита: „Мога ли с нещо да ви помогна?“ Казах  му, че ми трябват пари и му обясних защо. И тогава този абсолютно непознат човек, направи нещо неочаквано….

Двамата мълчаха дълго време. След това жената събра сили и продължи:

– Гошо влезе в стаята и започна да разхвърля кревата си. Уплаших се. Започна да отваря чекмеджета, вратите на шкафовете и шумно да ги затваря. Събра на купчина доста неща, между които имаше скъп часовник, радиоуредба, кристални чаши, много красив изрисуван порцелан, не успях всичко да видя. Събра всичко в една чанта и ги качи в колата си. Преди да седне зад волана, обърна се към мен и каза: „Ела след пет минути на съседната пресечка“ и ми махна в тази посока с ръка. Запали мотора на колата и потегли.

– Интересно, какво сте очаквала тогава? – попита мъжът.

Жената сякаш не чу въпроса му. Тя се наведе малко напред и продължи да разказва:

– Когато успях да стигна до ъгъла видях, че всичко, което беше събрал го внасяше в една къща. Приближих и прочетох на табелата „Заложна къща“. Гошо нещо говореше със друг мъж на вратата и другият му даде пачка банкноти. Докато разбера какво става, Гошо ми пъхна парите в ръцете и каза: „Отиди плати и не ставай курва“. След това запали и потегли с колата.

Жената въздъхна дълбоко, а очите и се премрежиха отново от сълзи. Мъжът леко се надигна и спокойно каза:

– Той ви е помогнал.

– Да, – каза вече успокоена жената. – Той беше добър човек и истината трябва да излезе наяве.

– Ще направя всичко възможно това да се научи за него, – каза мъжът и си тръгна.

Надя беше медицинска сестра и обожаваше професията си. Влизаше от стая в стая, сядаше не до едно и две легла, помагаше, привдигаше. …… Когато болните я видеха засияваха. Нейната усмивка заразяваше и всяка отчаяна и тъжна физиономия ѝ се усмихваше.

Имаше безкрайно търпение, да прави превръзки, да взема кръв за изследване, да отговаря на безбройно многото въпроси на пациентите и да ги успокоява.

Болните мъже обичаха край тях да се върти нещо младо и хубаво. А жените ѝ бяха благодарни, когато ги решеше и им помагаше да изглеждат по-добре. Това не беше част от задълженията ѝ, но тя бе гимирала много пациентки в болницата. Беше убедена, че ги прави по-щастливи, а и те се чувстваха по-добре.

– Нима като влезеш в болницата, трябва да гниеш?! – често казваше Надя на жените.

Знаеше не само пациента и лекарствата, които трябва да му дава в определеното време, но и синовете, дъщерите, съпрузите, внуците, ….., проблемите и болките в душите им. Как нямаше да знае, като всеки един от тези заболели хора споделяше с нея всичко, разказваше ѝ за семейството си, за приятелите, за самотата си, ….А Надя ги изслушваше и за всеки намираше добра дума.

Това беше тяхното Наде, вечно усмихнатата млада жена, от чието сърце преливаше любов и всеодайнос към всички.

Учени от  Харвардското медицинско училище в Бостън са показали, че газ без цвят и мирис помага да се забравят лошите спомени.
Използвайки ксенон, изследователи „изтрили“ ужасните спомени на мишки и предполагат, че може да се използва за лечение на пост-травматично стресово разстройство при хората. Методът се основава на използването на неврологичния процес, известен като „обратен печат.“ Експериментите са показали, че при мишки, процесът на повторно уплътняване може да бъде частично блокиран от ксенон.
Първоначално екипът на Едуард Мелони научил мишки да се боят от звука, използвайки електрически ток. След това изследователите включвали страшен звук и давали на гризачите малка доза на ксенон в рамките на час. Оказало се, че мишките, които са получили газа са се плашили по-малко от техните „колеги“ в контролната група. Мелони е заявил: „Това е като, когато животните вече не помнят страха от тези сигнали.“
Ксенона действа върху рецепторите NMDA, участващи във формирането на паметта и обратнoто уплътняване. Според Мелони: «За разлика от другите препарати или лекарства, които могат да блокират NMDA рецепторите, свързани с паметта, ксенон действа много бързо.“

Американските съюзници били щедри на готови лекарства. Те отпускали партиди пеницилин в заем, но не разкривали промишлената технология на производството му.
От Твен трябвало да получат пречистени американски щамове на пеницилина, за да може съветската медицинска промишленост масово да произвежда лекарството.
Скоро чрез агент Рендъл Твен се запознал с един от ръководителите на фирмата, произвеждаща пеницилин и получил от него няколко проби от щамовете.
Завръщайки се в резиденцията, Твен до късно конструирал специален херметически контейнер, в който трябвало да се подържа определена температура.
Резидентът бързал, всичките материали трябвало да бъдат опаковани до десет вечерта.
Сутринта тръгвала дипломатическата поща за Москва.
Твен завършил майсторенето на контейнера десет минути преди да тръгне пощата.

Израелското Министерство по здравеопазването е взело решение, всички обществени клиники на четирите израелски болници да приемат и оказват медицинска помощ на жителите на всеки населен пункт на Израел, намиращ се в радиус на 40 километра от сектора Газа, независимо дали те принадлежат към една или друга здравно осигурителна каса или определена клиника.
Също така жителите на споменатата област от Израел могат да получават необходимите лекарства в близката до дома им аптека.
Даденото решение било взето поради сегашната напрегната ситуация, вследствие на която някои клиники към здравни каси били закрити поради недостиг на персонал или други причини.
Също така, по време на настоящата криза, е станала достъпна новото приложение за смартфони iPhone и Android, разработено съвместно от университета Бен Гурион в Негев и организацията на Машав от Кирят Шмона.
Това приложение е предназначена за хора, страдащи от пълна или частична загуба на слуха и общуващи с езика на знаците. То им съобщава за сирени или подозрителни обекти, които са наблизо. Приложението работи с езика на знаците за хората, които говорят на иврит, арабски и английски език.
Освен това, студентите по медицина от Университета на Бен Гурион и университета в Беер Шева в тези трудни дни е възможно да заместват персонал на Медицинския център Сорока, извършвайки различни задължения, за които не се изисква пълно медицинско образование и ще организират дейностите за децата от болницата, които не могат да отидат на детска градина или детски лагер. Този проект ще продължи до края на кризата.