От няколко дни само валеше, но днес слънцето радостно се усмихна. И Гео реши да посети приятелят си Пламен.

Когато влезе в двора на Пламен, Гео завари приятелят си да се труди в градината.

– Какви хубави цветя са израснали в градината ти, – каза Гео.

– Красиви са, но са плевели, – махна с ръка Пламен. – Изсмукват хранителните сокове, които са необходими за подправките ми, които отглеждам.

– Човек би се подмамил по красотата им, – каза Гео, все още загледан в красивите цветя.

– Да, но нарушават баланса в градината ми, – вдигна рамене Пламен.

Двамата приятели се замислиха за малко. Настъпи неловко мълчание.

– Грехът понякога идва в живота ни в „луксозна опаковка“ и привидно изглежда безопасен, – засмя се Гео.

– С времето той изсмуква духовните и жизнените ни сокове, – добави Пламен.

– Питал ли си се понякога? – каза Гео. – По какъв начин съм навредил в живота си, като съм допуснал грехът да пусне корени в мен? И как съм го допуснал изобщо до себе си?

– Установих, – каза Пламен, – че всичко започва, когато се почувствам достатъчен и удовлетворен от постигнатото. И тогава не търся Божието водителство. Не ми се чете от Библията. Нямам желание да се моля.

– Хубавото е, – каза Гео, – че Божията прошка и щедрост се подновяват всяка сутрин.

– Също както и аз изкоренявам тези красиви цветя, за да осигуря пълноценен живот на останалите растения в градината си.

– Ние можем с Божия помощ да се поправим и да не допускаме греха да пуска корени в нас, – възкликна Гео.

– Аз се грижа за полезните растения в градината си, – каза съвсем сериозно Пламен, – но трябва да се погрижа и за себе си. Да изкореня греха от ума и сърцето си и да бъда добър свидетелства с думи и дела за Господа.

Двамата приятели, всеки сам за себе си, бе взел важно решение, което по-нататък щеше да определи духовния им растеж.

Борислава живееше със семейството си в един планински район. Времето там бе вечна пролет, защото сезоните не са рязко разграничени.

Температурите се задържат в един постоянен интервал почти през цялата година. Единствената по-съществена промяна на времето бяха валежите.

Не всички растения оцеляваха, но повечето се възстановяваха през дъждовния период. Но имаше и такива растения, които имаха здрави корени които не се влияеха от промените на времето.

Това много прилича на нашия духовен живот.

Идва време на суша, когато не усещаме Божията любов и близост, но ако здраво сме вкоренени в Словото и молитвата, не губим надежда, че след всяка суша идва изобилие.

Тази седмица Израел чества Денят на Йерусалим (24 май), в памет на обединението на Ерусалим и установяването на израелски контрол над Стария град.

Тази година този празник е особено важен. Това е 50-та годишнина от обединението на Ерусалим, което се е случило по време на Шестдневната война през юни 1967 г.

От „Урусалима“ до „Ерусалим“.

Когато цар Давид превзел града от ханаанското племе на евусейците 1000 г.пр.н.е., той променил на иврит старото ханаанско име Урусалим, което означавало „основан от Шилимом“ в „Иерусалим“ – градът на мир.

Интересно е, че думата „шалом“, с корень: ש.ל.מ Ш-Л-M е свързана с такива глаголи като לְהַשְׁלִים – „ЛeHaШЛим“, което означава „завършен“ -и לְשַׁלֵּם – „ЛeШaЛeм „, което означава „заплатен“.

Това е ярък пример за това как на иврит може да се изрази красиво послание: Да се платят дълговете и да се положат всички усилия за пълното завършване е пътят към достигане на истинския мир.

За много от нас думата „ангел“ е свързана с образа на съвършено божествено същество, което ни дава духовни напътствия. Ангелът е въплъщение на алтруизъм и щедрост.

В нашия език можем да похвалим човек, който е направил нещо добро с думите: „Той е като ангел“.

Ако отворим Библията на иврит, там ще открием съвсем друга картина на това, какво е „ангел“.

Ангели в Библията се срещат стотици пъти, но те са заобиколени от немалко неясноти. Типичния образ на ангел в съзнанието на много от нас, включва същество с удивителна красота, с крила и светещ ореол.

Но в действителност това небесно същество е дело на ръцете на художници от Ренесанса, което далеко стои от библейското изображение на ангел.

Какво казва Библията за ангелите?

В Библията на иврит ангел се означава с думата малах מַלְאַךְ. Коренът на тази дума е לאך и се отнася за „движение напред-назад“. Разбира се, това е трудна работа. От тук и още една дума на иврит, мелаха מְלָאכָה, т.е. “физически труд”.
Ангелът е посланик, който неуморно се движи между две точки и предава съобщения. Богът на Израел често използва ангели като посредници, движещи се между небето и земята.

В Библията ангелите нямат криле, те изглеждат както хората. Идеализираните художествени изображения скриват истинското значение. Древният език иврит скрива тайните значения на най-фундаменталните принципи в западната култура.

През пролетта по всички зелени площи на града и цветните лехи разцъфтяват жълти, като малки пиленца, глухарчета.

Те радват човешките очи, уморени от дългата зима и светят с ярки, радостни краски.

Някои вплита цветовете им във венче, а домакини използват младите листа, пъпките, дори и корените на глухарчето, за да приготвят вкусни ястия, като конфитюри, супа, салата, котлети.

Освен това, най-опитните могат да приготвят от тези диворастящи растения настойки и отвари. А от корените му се получава чудесен заместител на кафето.

Всъщност, повече от хиляда години глухарчето се използва в народната медицина, но това знаят малко хора.

В глухарче се съдържат много витамини като А, В, С, Е и PP. Също така, то включва много макро и микроелементи, желязо, калций, селен, фосфор, магнезий и цинк.

В глухарчета има флавоноиди, киселини, антисептици, тонизиращи средства, които допринасят за подмладяването на тялото и бързото възстановяване след боледуване.