Шипката е много популярна билка в България. Тя има изключителни лечебни действия. Съдържа витамин С и полезни кисилини. Билката се използва за лечение на авитаминоза, диабет, бронхит, умора и анемия.
В традиционната българска медицина, плодовете от шипка се използват като високо витаминозен източник, който повишава защитните сили на организма.
Използват при бронхиални и стомашно-чревни заболявания, поради съдържащите сетанини и пектини.
Комбинацията на витамин С и другите съставки в плодовете на шипката стимулират образуването на червени кръвни клетки, засилват съпротивителните сили на организма и повишават работоспособността. Шипката е изключително полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Тя влияе особено благотворно на функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет.
Препоръчва се при умствена и физическа умора, анемия, авитаминоза, простудни заболявания и други.
Използва при лечение на хиповитаминоза и авитаминоза, тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.
Шипките са средство за пълноценно функциониране и укрепване на имунната и кръвоносната система, щитовидната жлеза и главния мозък. Тя е полезна за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.
Добро помощно средство е в терапията срещу камъни и песъчинки в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции, като коклюш, скарлатина, дифтерия, пневмония.
Препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.
Изпoлзвa пpи изгapянe. Зa целта се използват вeнeчнитe лиcтa нa цвeтoвeтe.
Eĸcтpaĸтът oт шипĸи пoмaгa зa нaмaлявaнe нa бoлĸи в cтaвитe. Πлoдoвeтe нa шипĸaтa имaт зaпичaщo зa cтoмaxa cвoйcтвo.
Много отдавна шипката се е употебявала за лечение на камъни в бъбреците, язва, гастрит и колит. В Китай билката е използвана като средство против глисти и когато е било нужно да се нормализира храносмилането.
Ето и как се употребява.
Консумира се под формата на чай, сокове, сладка, вино и други.
Чай от шипка се прави по следния начин. Една супена лъжица сушени шипки се прибавя в 250 мл кипяща вода. След около час се прецежда и се пие. Помага за намаляване на стреса и тонизира организма.
Сиропът е особено полезен за бебета и малки деца, като хранителна добавка.
В плода има богато съдържание на провитамин А 7%; витамин С; пектини – около 11%; отганични киселини – ябълова и лимонена; масло около 2%; незаместими мастни киселини – Омега-3 и Омега-6; витамин В1 – около 430мг и витамин В2; ликопен; витамин РР и витамин К; флавоноиди – рутин, кемпферол, кверетин; захари, предимно захароза, около 2.5%, дъбилни вещества и минерални соли, около 3.25%, най-вече калиеви – около 512 мг, калциеви – около 50 мг, натриеви – около 47 мг, фосфорни – около 54 мг, и магнезиеви – около 122 мг соли.
Шипковият плод няма аналог в растителния свят, по съдържанието на витамин С. В 100 гр плод се съдържат около 2 г витамин С. Съдържанието на минерални соли е високо – калиеви, магнезиеви, фосфорни, калциеви и други. В семената на шипката се съдържа и витамин Е.
Архив за етикет: кашлица
Намира широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система
Горската теменуга има слабо диуретично и потогонно действие. Билката успокоява нервната система, има и слабо хипно-седативно действие.
В народната медицина горската теменуга се прилага още при нервно безпокойство, нервно сърцебиене, хистерия и безсъние, използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния.
Цветовете ѝ имат отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, омекчително и секретолитично – втечняващо бронхиалните секрети действие.
Горската теменуга е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма.
Външно се употребява при различни дерматити, кожни зажолявания. Действа дезинфекционно върху лигавицата на бронхите, което води до стихване на възпалителния процес.
Билката увеличава количеството отделена урина, което според много специалисти, обуславя свойството ѝ да понижава кръвното налягане.
Цъфти през пролетта – март и април.
От горската теменуга се използва надземната част, коренището с корените и цветовете на растението.
Ето и как се употребява.
Две супени лъжици от билката се добавят към 500 мл топла вода. Трябва да престой около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно. Отварата действа успокояващо на нервната система.
Две чаени лъжички ситно нарязана горска теменуга се залива с 250 мл студена вода и се оставя да престой 1 ден. Това е еднодневната доза. Лекува хистерия и безсъние.
От горската теменуга се приготвя и сироп по следния начин. 50 г ситно нарязана билка се залива с 300 мл вряща вода и се оставя едно денонощие да престой. След което се прецежда и се смесва с 200 г захар. Приема се по 1 чаена лъжичка няколко пъти дневно. Използва се при бронхити, суха кашлица, бронхиална астма и коклюш.
В големи дози отварата от горска теменуга дразни храносмилателния тракт и може да причини гадене, повръщане и диария!
Коренището и корените на горската теменуга, съдържат етерично масло с метилов етер на салициловата киселина, сапонини, около 0,04% горчиво вещество и други.
Надземната част съдържа етерично масло с виолотозид – метилов естер на салициловата киселина, сапонини, слуз, одоратин – вещество, което понижава кръвното налягане.
Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолов етер на салициловата киселина, еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма, виолорутин, цианин – синьо оцветено багрило, киселини, слуз и захар.
Горската теменуга расте из храсталаци и просветлените широколистни гори в цялата страна до 1000 м надморска височина.
Разтваря камъни в бъбреците
Хортензия се използва при заболявания на пикочо-половата система – цистит, уретрит и простатит; при доброкачествено увеличение на простатата и при камъни в бъбреците. Според някои, хортензия може да се използва и като средство за лечение на сенна хрема.
Хортензията е растение, което се прилага от стотици години в алтернативната медицина, за лечение на инфекции на бъбреците и пикочния мехур, при нарушения във функцията на простатната жлеза и за лечение на рани.
Хортензията помага за облекчаване на свързани с бъбреците, болки в областта на кръста и за отделяне на камъни и песъчинки.
В Непал, екстрактът от хортензия се използва за лечение на настинки, кашлица и бронхити.
Тя се използва също и при треска, дори и при малария. Според Китайската билкова медицина, хортензия се отнася към една от петдесетте билки, които могат да се прилагат при рак на стомаха. Екстрактът от растението се счита за алтернативно лечение на заболявания, свързани с нарушения в имунната система – псориазис, склеродерма, мултиплена склероза и диабет.
Хортензията се използва и за облекчаване на състоянието при ревматоиден артрит, артрозна болест, подагра и отоци на крайниците. Халофугинон е активна съставка, която се съдържа в корените на хортензия и се свързва с ефекта на растението върху автоимунните заболявания. Счита се, че това вещество понижава формирането на бели кръвни клетки, които са насочени към собствените структури на тялото. В бъдеще, това вещество може да допринесе в значителна степен за лечението на автоимунните заболявания, тъй като за разлика от конвенционалното лечение, то не потиска имунната система.
Коренът от хортензия се счита за билков тоник, който подсилва органите на отделителната система. Действието му е меко, а благотворното влияние върху отделителната система е продължително. Поддържа добро здраве на уринарния тракт и оказва цялостно влияние върху организма, като го зарежда с енергия и го подсилва. Това се дължи на факта, че органите на отделителната система, основно бъбреците, пречистват кръвта и спомагат за отделянето на токсини от организма.
Хортензия се цени и заради свойството си да разтваря камъни в бъбреците, но основно се използва като профилактика срещу образуване на нови камъни и отлагания в отделителната система.
Основните симптоми за облекчаването, на които може да се прилага хортензия, са често уриниране, съчетано с чувство за парене и остра, внезапна болка в уретрата, а също и болка по време на уриниране и болка в кръстната област, както и чувство за недостатъчно изпразване на пикочния мехур.
Коренът от хортензия се използва и за лечение на нощно напикаване при деца и незадържане на урина при възрастни. Растението е особено полезно при хора в напреднала възраст, когато поради една или друга причина, пикочния мехур не се изпразва напълно и задържаната урина става благоприятна среда за развитие на инфкции.
Хортензия се изпозва от дълги години и като средство за поддържане на доброто състояние на простатната жлеза. Счита се, че растението може да е от ползва в лечението на възпалена или уголемена простатата. За проблеми с простатата, хортензия често се комбинира с царевична коса и сао палмето.
За медицински цели се използват корените и коренищата на хортензия, които се изравят през есента.
Корените от хортензия могат да се приготвят по различен начин – под формата на отвара, тинктура, течен екстракт, стрит на прах корен, сироп или под формата на капсули и таблетки.
За приготвянето на отвара от корени на хортензия, се използват две до четири чаени лъжички от изсушените и стрити на прах корени, които се варят за 10-15 минути в една чаша вода.
Корените от хортензия се дозират по следния начин: 2-4 грама стрит на прах корен, три пъти на ден; 2-4 милилитра течен екстракт три пъти дневно; 2-10 милилитра тинктура, три пъти дневно; 2-4 чаени лъжици изсушен корен на една чаша вряла вода, като отварата се пие също три пъти на ден. Дозировката на корените от хортензия, когато се приемат под формата на капсули или таблетки, зависи от конценттрацията на растението в тях. Обичайно дозата е от порядъка на 1000 – 1500 милиграма.
Основните съставки на корените от хортензия са хидрангеин, флавоноиди, сапонини, смолисти вещества, рутин, скорбяла, летливи масла и други.
Приемът на хортензия е безопасен за повечето хора, когато се взема за кратък период от време и в рамките на препоръчваната дозировка. Най-честите странични ефекти са гадене, повръщане, диария, замаяност и по-рядко стягане в областта на гърдите.
Тъй като липсва информация за ефекта на растението при бременни и кърмещи жени, то трябва да се избягва от тези групи.
Приемът на хортензия може да повлияе на метаболизирането на лития в организма, като забави екскрецията му и доведе до натрупване в организма. Ето защо, приемът на литиеви медикаменти в комбинация с хортензия, трябва да става под лекарски контрол.
Въздействат противовъзпалителното и омекчаващо и слабително
Слузните вещества в цветовете и листата на слеза въздействат противовъзпалителното и омекчаващо, имат и слабително действие.
Под формата на запарка или отвара те се употребяват за лечение на възпалителни заболявания на дихателните пътища, като пресипнал глас, ангина, трахеобронхит, кашлица.
В българската народна медицина чай от слез се употребява още при възпалителни заболявания на стомаха, червата, черния дроб, за стимулиране отделянето на мляко у кърмачки.
Външно отвари и запарки от слез се употребяват за гаргари и плакнене на устата при пресипнал глас, възпаления на устната лигавица, а също под формата на лапи или компреси при кожни заболявания – циреи, фурункули, изгаряния, хемороиди.
От слеза се използват листата и цветовете, събрани по време на цъфтеж.
Външно слезът се прилага за компреси и лапи при заушка, рани и циреи – сварен с мляко, за налагане при рак на гърдата, за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при гърлобол и жабурене при зъбобол, за клизми при възпаление на червата.
Вътрешно се приема като отвара. Тя се прави по следния начин. Две супени лъжици от билката се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно, подсладено с мед.
Слезът расте по тревисти места в равнините и предпланините, по-рядко в планините до 1400 м надморска височина.
Има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането
Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания: анемия, пречиства кръвта; сърдечни заболявания, гръдна жаба; има успокояващо действие, използва се при климактерични нервни оплаквания, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, нервна възбуда, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка; подобрява апетита, лошото храносмилане, чревни спазми, колит, синдром на раздразненото черво и глисти.
Растението има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането. Хмелът пречиства кръвта. Отвара, която се прави от хмел, се препоръчва при възпаление на жлъчните пътища, жлъчния мехур, при безсъние, климатерични нервни оплаквания, нервна възбуда.
При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Като мехлем може да се ползва при оплешивяване.
Хмелът понижава високата температура, облекчава болките, възпаление, елиминира отровите, които се натрупват в тялото.
Под формата на компрес той се използва за лечението на възпаления, синини, отоци, изгаряния, ревматични болки.
Помага при лечение на жълтеница, понижава функцията на черния дроб. Има изключително благоприятно действие за лечение на камъни в бъбреците, заболявания на пикочния мехур, задържане на вода в организма, прекомерно производство на пикочна киселина.
Хмелът помага при заболявания на дихателната система – кашлица. Ползва се за обуздаване на прекомерната сексуална активност и при сперматория.
Растението има антисептично действие, понижава високата температура, нервоуспокоително е, има сънотворно действие, екстрактите от хмелови шишарки имат естрогенно действие.
Хмелът се използва и като козметично средство. Масло от хмел се използва за направата на кремове и други продукти за подхранване и омекотяване на кожата. В СПА центровете се правят бирени бани с цел регулиране на потоотделянето.
Хмел не трябва да се приема при инсулт, инфаркт на миокарда, стенокардия. Също така не се препоръчва приемане на големи дози или продължителна употреба на билката. По време на кърмене е възможно да намали лактацията и не е препоръчително да се използва.
Разнообразието на сортове на хмела е изключително, но главно те се разделят на ароматични и горчиви. Основният качествен показател при производството на хмел е съдържанието на алфа-горчиви киселини.
От хмела се използват шишарковите съцветия, които съдържат етерични масла.
Начин на употреба:
1-2 чаени лъжици сухи шишарки се накисват за 2 часа в 300 мл вряла вода. След като се изцеди, отварата се приема 3 пъти дневно по 100 мл.
При силно потене и загрубяла кожасе във вана с топла вода се излива 1 литър бира. Потапя се цялото тяло във ваната и се стой до половин час. Потенето се намалява и кожата става гладка и мека.
Отвара от хмелови шишарки:
Хмеловите шишарки се намачкват и се поставят в 300 мл вода, след което се варят около 15 минути. След като се прецеди отварата, трябва да се постави на тъмно и хладно мято. Използва се като лосион за омекотяване и почистване на кожата.
При тромбофлибит в кипяща вода се поставят 2 супени лъжици смлени шишарки от хмел, вари се около 15 мин и след това трябва да кисне 1-2 часа. Приема се по 4 пъти дневно по 1 чаша. Може да се използва и във вид на компрес.
При оплешевяване и косопад се прави смес от хмелови шишарки –около 25 грама, корени от репей – около 30гр, коприва – около 25 гр, цвят от невен – 25 грама, сместа се смила и се поставя в половин литър вряла вода. Вари се 20 минути, след което трябва да престой 4 часа.
При проблемна менструация в половин литър кипяща вода се добавят 2 супени лъжици шишарки от хмел, вари се около 6 миниту и после трябва да кисне около час. Приема се половин чаша 3 пъти на ден.
При екземи се смесват изшушени шишарки -50 гр от хмел и бутрак – 50 гр, след това се смилат. Две супени лъжици от получената смес се прибавят към половин литър вряла вода, като се оставя да ври 5 мин. След това запарката се оставя да престой 2 часа. Приема се по половин чаша, четири пъти дневно. Под вид на компреси може да се използва и външно.
Активните съставки на хмела включват флавоноиди, херниарин, дикумарин, умбелиферон. Той има болкоуспокояващо, антисептично, диуретично и успокоително действие.
Хмелът расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май – август.