Малко момче пътувало само във влака. Зад прозореца преминавали скучни и еднообразни пейзажи. До него седящатата жена го попитала:
– Навярно си уморен от дългия път?
Момчето се засмяло и казало:
– Да, малко съм уморен, но това няма значение. Когато пристигнем, ще ме посрещне баща ми.
Понякога ние се уморяваме в живота, трудно ни е, но знаем, че в края на живота ще ни срещне Нашият Баща и това променя всичко.
Знанието, че ние вечно ще бъдем с Бога, компенсира сегашното ни бреме.
Гледайте към небето и вечността!

За повечето жени главното е дома. За мъжете са важни децата, те желаят да се грижат за тях и поемат съответната отговорност за това.
Някой мъже се държат в семействата така, сякаш грижата за децата им е природно дадено, но на работата си могат да изглеждат съвсем различни. Там са упорити, решителни, способни да вземат важни решения. В домовете им тези качества се „разтварят“. Много жени дори не се досещат, че мъжът им съвсем не е безволев и безащитен, а активен и решителен.
Кой е виновен за това?
Много често жените „творят“ от мъжете си пасивни същества, взимайки ролята на майка. За жената мъжът изглежда не като възрастен, способен  на сериозни действия, а малко, капризно момченце. Син, а не партньор в семейните отношения.
Много мъже с удоволствие приемат условията на играта син-майка. Жената не винаги осъзнава, че тя е причината мъжът ѝ да стане такъв. А същевремено чака от него решителност и действия, за това постоянно му крещи и е недоволна от поведението му.
Като следствие от постоянните конфликти страстта между двамата угасва. Много често такива семейства се разпадат. Съпрузите изпитват постоянно недоволство един от друг, а списъкът с претенции е прекалено голям.
За жената важна роля играе романтичната връзка, за нея е важно всеки малък жест на внимание и любов. За съжаление, на такива неща мъжът не предава никакво значение. Жените искат мъжете да осъзнаят грешките си без да им се казва това с думи, но мъжете дори не се досещат за това.
Ако жената не получи достатъчно разбиране, нежност, ласка и грижа, тя се превръща в крещяща, груба и непривлекателна личност.
Ако в семейството има неразбиране и чести конфликти, съпрузите не трябва да мълчат и да се затварят в себе си. Трябва да разговарят и да се научат да изразяват емоциите си открито. Преди всичко това се отнася за жената, която е пазителка на семейното огнище.

За Ерик Лидъл, мисионер и известния спортист-бегач, на който е посветен филма „Огнените колесници“, някой е казал:
– Той проявява безкрайно смирение в победата и безкрайна щедрост в поражението.
Това е една от най-добрите дефиниции за кротост. Ерик Лидъл се е  стремял да използване колкото се може повече възможностите, дадени му от Бога. Но неговата кротост, благост и доброта предразполагали дори и тези, които той побеждавал в състезанията.
Кротостта е немислима без самоотвержеността. Това понятие има две значения, отрицателно и положително. В първия случай то означава отричане и отхвърляне, а във второто – дар.
Тези, които са се посветили да върши волята на Бога, не държат толкова за живота си. Те са научили тайната на себеотрицанието. Предали са живота и волята си на Христос. И в отговор, той им дава живот, който е много по-богат и по-пълноценен, отколкото те някога са могли да си представят.

Когато не знаем от къде произхожда дадена дума, разделя ме я на части, който имат някакво смислово значение. Но постъпвайки така, често изпадаме в парадоксално положение.
Ето как двама „умници“ веднъж разсъждавали върху думата „демокрация“.
– Какво означава демокрация? Толкова говорят за нея и по телевизията, и по радиото – казал единият.
Другият се почесал по главата, вторачил невиждащ поглед в земята и свъсил вежди. Явно, разсъждавал усилено по въпроса.
Изведнъж се плеснал по крака, погледнал хитро събеседника си и казал самодоволно:
– Виж думата се дели на демо и кратия нали?
Другият недоумяващо го погледнал:
– Е и?
– Много просто. Това са демони, който се делят многократно, – като наблегнал на кратно, – с други думи демони, които се умножават много пъти.

Строителен обект. Множество мъже заети с „важната“ си работа съвсем не обръщат внимание на мъжът, който извършва тази работа, която никой не иска да работи, защото тя е неквалифицирана.

Отдавна превалил 40-те, той изглежда невзрачен в прашните си работни дрехи. Козирката закрива очите му, които безнадеждно и тъжно гледат, а гърбът му се е извил като бастун в някакво спокойно примирение. Обикновено той мълчи, дори и когато му подмятат груби шеги.

Днес не знам от къде на обекта попадна малко момиченце. То нямаше повече от 5 годинки. Весело се усмихна на мъжа и започна да му помага в „нестандартната“му работа. Мъжът се усмихна и започна да разказва на детето за котенцето, което бе приютил преди няколко месеца в дома си. ….Той минавал през магазина след работа и внимателно избирал храна за своето „гостенче“. …А малкото пухкаво телце го посрещало на вратата, отърквало се в прашните му панталони, мъркало и гледало с нежност и любов стопанина си.

Когато човека говореше на момиченцето за всичко това, очите му искряха и едва забележима усмивка озаряваше лицето му.

На кого се опираме в нашия живот?  На кого сме благодарни?

Тези, за които се грижим и им отдаваме цялата си любов, независимо дали това са хора или животни са тези, на които можем да се опрем. Те ни дават сила и енергия да живеем.

Много често за хората, за които се грижим не ги възприемаме като опора, на която да се облегнем. Ние смятаме, че ние сме им опора и без нас те няма да могат да се справят. Но те няма да пропаднат без нас. Ние трябва да сме им благодарни, че ги има в живота ни. Защото те осмислят и предават значение на живота ни.

Ние стоите стабилно, защото има на кого да „се опрете“, има за кого да се погрижите, така че да се почувстваме нужни и необходими.