Американското желязно дърво своеобразно се разправя с паразитите. Неговата родина е пустинята Колорадо.

На него често се появяват занесени птици и вятър донася семена на пустинния родственик на имела, форадендрона, постоянно живущ на бобовите дървета.

Веднага след това покълналото се въвежда в кората на церциса, който отделя дъвка, която се събира около малкият паразит и постепенно се втвърдява.

При силен вятър дъвката се отчупва и пада на земята, а с нея и паразита.

Ако Той знае, защо трябва да се молим? Молитвата не е за да получите отговор на прошенията си, това е съвършено и пълно единение с Бога.

Ако ние се молим само, за да получим отговор, ще Му се сърдим, ако не ни отговори така, както очакваме. Но ако така постъпваме нямаме единство с Господа.

Ние сме за това на земята, за да бъдем живи примери за Божията благодат.

Достигнали ли сте такава близост с Бог, че желаете да живеете в молитва, защото Господ Исус Христос е живял с молитва?

Когато нямате отговор на молитвите си, не трябва да вините някого за това.

Внимателно погледнете и ще намерите причина, която е поучителна за вас, а не за някой друг.

Ако ти не Му се довериш, на кого друг би могъл да уповаеш!

На Бог можем да доверим всичките си планове, Той не пропуска нито един, с изключение на тези, който трябва да се унищожат за твое добро.

Бог ще изпълни всички онези, които Го прославят.

Можете напълно да Му се доверите за своя избор и да му дадете да избере за вас правилното, То знае кое е по-добро за нас.

Животът не е капитал, който трябва да се изтегли от света, а такъв, който трябва да се вложи и да се пусне в оборот на земята.

Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.

Иван Иванов беше уважаван лекар в околността. Днес деня бе по-спокоен. На гости му дойде негов стар приятел. Пиха чай и си спомниха младостта.

– Как се отнасяш към идеята за живот след смъртта? – попита го приятелят му.

Рационалист до мозъка на костите си Иванов отговори:

– Всичко това са глупости.

Приятелят му още веднъж се върна на тази тема в разговора им, но Иванов остана непреклонен:

– Нямам време за празни приказки.

Последва врява. Приятелят изруга и като попарен изскочи от кабинета на Иванов. Бързо слезе по стълбите, с треперещи ръце облече палтото си и се втурна към изхода.

Иван Иванов стана мрачен и побледня като платно. Хвана се за главата:

– Какво направих? Този човек може тази нощ да посегне на себе си. Какъв глупак съм, съвсем забравих, че скоро почина жена му. Човекът търсеше утешение. Та нали ако съществува задгробен живот, той ще се види с жена си, когато дойде и неговия час да си отиде от тази земя. Как не се усетих? …. Обърках отново нещата…