В една ферма в град Иден Вали в щата Минесота се отглеждали норки. В бъдеще тези мили пухкави животни ги очаквала тъжна съдба. Те се изпращали в кожарската фабрика.

Неизвестни борци за правата на животните решили „да ги спасят“ от подобна участ. Няколко човека проникнали във фермата, съборили оградите и пуснали норките на свобода.

От фермата избягали от 35 000 до 45 000 норки. Но животът им не се запазил. Започвайки издирване собствениците заедно с полицаи намерили много умрели животни.

Експертите обясняват, че акцията от самото начало е била обречена на провал, защото животните никога не са живели на свобода, нямали навици необходими да живеят в дивата природа.

В дадения случай норките не могли да загинат от глад или атака от хищници. Повечето от тях не понесли горещината. А тези от тях, които успели да се сдобият с храна, причинили щети на близките ферми. Там били убити много пилета.

– Нима защитниците на животни не съжаляват пилетата, – коментирал ситуацията шефа на полицията. – Тези, които наистина протестират против развъждането на животни с търговска цел, трябва да насочат енергията си за изменение на законодателството, допускащо подобен бизнес.

Каква е тази жажда да се слагат кръстове, където е възможно?

Кръст в памет на героичните защитници на Севастопол, трагично загинали в района на 35-та крайбрежна батерия, преди 75 години, по време на отстъплението на съветските войски, е инсталиран на дълбочина от 20 метра.

Кръстът е направен от черен метал. Украсен е и монтиран на морското дъното до 35 брегова батарея.

Организатори на инсталирането на кръста са от дайвклуб „Опитните бобри“.

Те са получили благословията на Руската православна църква за изготвянето, освещаването и потапянето на кръста.

Защо? Как ще се извърши поклонение на този кръст? Какво ни дава тази нова установка?

Този сезон се оказа лош за футболния местен отбор. Един от защитниците в отбора каза:

– Ние сме по-добър отбор от това, което показахме в шампионата.

Така е и с нашият християнски живот.

Осъзнаваме ли, че Бог гледа резултатите, които отчитаме? Той вижда лошите неща, които сме казали, неправилните решения, които сме взели и грешните постъпки, които сме извършили.

Бог с право може да ни осъди, но за наша радост той не записва недостатъците ни в специална изобличителна книга.

Бог ни обича и за това изпрати Исус в този свят, за да умре и възкръсне за всеки от нас.

Ако вярваме в Христос и се покаем за греховете си, Бог ни прощава и ни променя в нещо по-добро от „резултатите, които сме показали“.

Стадо слонове състоящо се от трима възрастни и осем деца паднало в яма на територията на природоохранителния център Keo Seima Wildlife Sanctuary в Камбоджа.

Дупката в земята се е появила след падане на бомби в края на 70 години по време на камбоджанско виетнамския конфликт. След това местните фермери я разширили, за да събират вода за напояване на земята си.

Вероятно слоновете са отишли там на водопой, но глинестата почва се е срутила под краката им. Така цялото стадо се оказало на дъното на езерото, което е дълбоко 3 метра.

Понеже времето било горещо, по-голямата част от водата се изпарила. Когато хората забелязали слоновете, животните били притиснати от дебел слой кал.

Местните жители се обърнали към защитниците на природата от организацията Wildlife Conservation Society и заедно с тях започнали спасителната операция. Част от доброволците хранели и пояли изтощените от дългото заточение животни, а други издълбали в края на ямата стъпала, за да помогнат на слоновете да се измъкнат.

Под страшния натиск към 5 часа следобед Волинската височина бе изоставена и турците затвърдиха позициите на нея. След това веднага предприеха настъпление към важната Централна височина, която решаваше участта на Шипка.

Това бе една мъчителна борба! Сили вече се бяха изчерпали. Главите натежаха, погледите помътняха.
Краят идваше! Увереността на защитниците на прохода бе разколебана.

Колко дни вече се биеха? А помощ не идваше от никъде.

В изстрадалите и измъчени души на опълченците нещо се скъса. Само чудо можеше да ги спаси.

Ето и Самарското знаме бяха готови да изгорят. То бе вече отковано от дръжката. Само един миг и последната искра щеше да изгасне.

В този момент в най-страшната психологическа криза някой запя между опълченците „Шуми Марица“. Прав, с изправена глава, без да обръща внимание на свирещите около него куршуми, майор Челяев също запя.

Това не беше последна молитва, а зов за решителна борба. Опълченци неволно трепнаха и подеха песента. Освежителните звуци на марша като че ли ги съживиха и вляха нови сили в душите им.

– Марш, марш, с генерала наш, – пееха опълченците от всички дружини. Гласовете им укрепнаха. Погледите им отново заблестяха. Уморените мускули се стегнаха. Нова струя от сили се вля в телата им. И те се ободриха. Дружната песен се носеше над всички защитници. След малко тя се превърна в ураган.

Наелектризираните звуци на Химна преминаваха и събуждаха все нови и нови неподозирани сили. Върху окървавените скали на Шипка израснаха обновени хора. Това бяха се превърнали в гиганти, готови за нови подвизи.

Българският химн извърши чудо. Преди още да се роди България, той зае вече своето място.

В най-решителния момент този химн стана и молитва, и зов, и победен вик. Опълченците се сраснаха със скалите. Погледите им започнаха да искрят.

В този момент турците започнаха настъплението си. Само преди няколко мига те може би щяха да успеят, но сега вече беше твърде късно! . . .

И макар атаката на турците да бе посрещната само с последните няколко снаряда от Централната батарея, въпреки че нямаше вече патрони за пушките, турците бяха спрени.

Победата беше им обърнала вече гръб… И Шипка беше спасена.

Откъм Габрово се бяха задали части от 4-та стрелкова бригада. Радостен вик се изтръгна от сърцата на защитниците. Екна вик на тържество.

Шепата стрелци се хвърлиха върху турците около шосето и ги прогониха, а след това тръгнаха нагоре към другарите си. Те бързаха да им помогнат, да облекчат положението на онези, които бяха издържали докрай, изтръгвайки победата от тържествуващите ръце на врага.

Пристигналата първа група стрелци заеха веднага Централната височина. Посрещна ги ново мощно ура. Въодушевление обзе цялата позиция. Не беше важно колко нови сили са дошли на помощ, важно бе тяхното неизмеримо морално значение. Опълченците се прегръщаха.

– Ура! Ура! – ехтеше Шипка.

– Ура! – повтаряше Балканът.

Заедно с частите на 4-та стрелкова бригада пристигна и генерал Радецки. За кратко време турците бяха отхвърлени, както от шосето, така и от Волинската височина, а вечерта за пръв път през тези тежки дни спря пушечният и артилерийският огън.

След 4-та стрелкова бригада в прохода през тази нощ бяха пристигнали вече и две други бригади, а от Севлиево пристигаше цялата 2-ра дивизия. Към полунощ в прохода пренощуваха 20 дружини с 36 оръдия.

Преломът бе настъпил, а по-късно дойде и победата.