Лиляна Симеонова слезе подиума, но не се върна на мястото си, а се насочи към изхода. Очите ѝ бяха пълни със сълзи. Искаше да остане за малко сама.
Тръгна по коридора и чу, че някой я извика. Обърна се и видя доктор Христозов.
– Много добре представи нещата, – каза той.
– Благодаря, – Лиляна прие похвалата смутено. – За мен това е едно изключително емоционално преживяване. Радвам се, че няма вероятност да избухне световна епидемия.
– Грешиш, пандемията е сигурна. Тя ще убие милиони, а ние сме безсилни.
– Но всички говореха оптимистично, – Симеонова бе изумена – и вярват, че епидемията ще бъде овладяна.
– Казват така, – махна с ръка Христозов, – защото не знаят всички факти.
– Какви факти? С какво тази епидемия е по-различна от предишната?
– Всичко е измама ……, – Христозов се задъха.
– Какво искаш да кажеш?
– Епидемията, която ни притеснява, е причинена от различен патоген, които няма нищо общо с вируса от предишната.
– Защо не ми каза? Защо ме остави да говоря за предишното заболяване?
– Изказването ти трябваше да послужи като димна завеса, зад която да се скрият фактите. Никой не трябва да заподозре, че сегашният патоген е много по-опасен от предишния.
– Но експертите в залата говореха съвсем друго …..
– Те не знаят истината, защото получиха заблуждаваща информация, – леко се усмихна Христозов. – Когато помолиха да им изпратим проби от щама за изследване, ние им дадохме стария вирус.
В очите на Лиляна се четеше въпроса: „Защо?“
– Опитваме се да предотвратим евентуална паника.
Устата на Симеонова пресъхнаха от напрежение:
– Какъв е този нов патоген?
– Мутирала форма на стар щам от много опасна болест. Заболяването се разпространява много бързо и е смъртоносно. Смъртта настъпва много бързо и поразява много хора наведнъж. Вирусът е невероятно гъвкав и приспособим.
Симеонова гледаше обезпокоена с широко отворени очи.
– Не можахме да се научим, да не действаме задкулисно.
– За сега сме се споразумели с една група от учени, които правят тези изследвания, да се запазим съществуването на новия патоген в тайна ….
– Знаеш, че в повечето случай скритата информация води до загуба на много човешки животи, – възмути се Лиляна.
– Да, но в противен случай ще има затворени райони, преустановяване на пътувания, спиране на търговията ….. При такива условия не можем да кажем истината. Не и преди да открием ваксината.
– Сигурен ли си?
– Има мощни компютри, чрез които се моделира разпространяването на заразата и съответни мерки за ограничаването ѝ.
– Спомена за някаква ваксина, – погледна го изпитателно Симеонова.
– Няколко лаборатории работят върху нея, но основно една от тях работи само по проблема. Учените се надяват на вещество, извлечено от морско животно, което ще осигури ваксина, спираща разпространението на вируса.
– Сериозно ли говориш? Само една лаборатория ли?
– Да, дори ти предлагам, да заминеш там и да участваш в работата ѝ.
Симеонова пребледня, след това се изчерви, но накрая с готовност заяви:
– Готова съм да направя всичко, което мога, за да се спре тази смъртоносна епидемия. Но ако не успеем?
– Епидемията вече е прехвърлила изолираните райони, няма много време за мотаене. Остават само 72 часа, преди смъртоносното заболяване да порази всички страни, – уточни Христозов.
– Тогава Бог да ни е на помощ, – каза Лиляна.
