Днес денят бе много емоционален. Недко Иванов посети няколко приятели в болницата.
Той видя едно семейство обляно в сълзи, което очакваше наближаващата смърт на техен близък и се подготвяше за тежката загуба.
Един радостен младеж едва не го събори на входа. Той беше сияещ и възторжено викаше:
– Изследванията ми са добри. Утре се прибирам в къщи. По-добри новини от тези не съм чувал до сега.
Щастливецът прегърна Недко и го завъртя.
Иванов седна в градината пред болницата и се загледа в небето. Облаците се бяха разделили. От едната страна бяха пухкави и бели, а от другата тъмни и мрачни, предвещаващи наближаващата буря.
– И двата вида облаци са съставени от едни и същи капки вода, – каза си Недко, – само че едните съдържат повече капки от другите.
„Радостта и мъката вървят заедно в живота. Но понякога идва по-голямо благословение след буря – мислите на Иванов се рееха като облаците по небето“.
Недко се изправи и тръгна към главната улица. А през това време той продължи да разсъждава на глас:
– В живота с Христос всичко, което ни се случва ни дава възможност да почувстваме Неговата любов. През по-тежките изпитания по-осезаемо чувстваме Божията благост.
Вятърът силно разклати клоните. Онези черни и мрачни облаци, май бяха приближили вече.
– Понякога и да не усещам Божието присъствие, – развълнувано крачеше Недко по тротоара, – аз пак получавам отговорите, които търся.
Едри капки дъжд вече безмилостно удряха минувачите.
– Колкото и големи бури да ни връхлитат, – засмя се Недко, – те могат да ни донеса и откровение по някои въпроси.
